Кой трябва да докаже, че актът е законен – вие или държавата?
Много от вас се питат дали е справедливо да трябва сами да събирате документи и доказателства, когато държавата ви е глобила, отказала е разрешение или е наложила данък. Често се случва да получим акт, в който се твърди нарушение, но не ни се дават ясни доказателства за него. В такива случаи ключовата роля играе една важна норма от Административнопроцесуалния кодекс – член 170, алинея 1. Тя определя кой носи тежестта за доказване в спора с административните органи. Разбирането на тази норма е критично, защото тя променя правилата на играта в съда. Ако знаете кой трябва да доказва какво, можете да спечелите делото, дори ако в началото изглеждате като по-слабата страна.
Откога да знам, че казусът е за мен
Ако попадате в някоя от следните ситуации, тази норма е пряко приложима към вашия случай:
- Получили сте акт за установяване на задължение за местни данъци или такси от община, който не е обоснован с конкретни документи за ползването на имота или услугата.
- Държавен орган ви е наложил глоба или финансова корекция за нарушение, но в акта липсват доказателства за конкретното поведение, което се твърди, че сте извършили.
- Оспорвате отказ за издаване на разрешение или лиценз, където органът не е посочил ясно кои условия не сте изпълнили.
- Имате спор с данъчните власти относно извършени разходи или данъчен кредит, където те твърдят, че сделките са фиктивни, без да представят солидни доказателства за това.
- Получили сте акт за прекратяване на правоотношение, основан на твърдение за нарушение, което вие отричате и за което не ви е представено доказателство.
Какво казва законът – на човешки език
Законът поставя ясно правило за разпределението на доказателствената тежест. Когато оспорвате административен акт, който е неблагоприятен за вас (например глоба, данък или отказ), не вие трябва да доказвате, че не сте го извършили. Напротив, административният орган, който е издал акта, е длъжен да докаже, че фактическите основания за издаването му съществуват. Това означава, че държавата трябва да покаже пред съда конкретни документи, протоколи или други доказателства, че нарушението е реално и че са спазени всички законови изисквания при издаването на акта.
Ако обаче оспорвате отказ за издаване на акт (например отказ за разрешение), правилото се обръща. В този случай вие като гражданин трябва да докажете, че са били налице всички условия за издаването на акта, който сте поискали. Освен това, съдът е длъжен да ви обясни точно кой какво трябва да доказва. Това е гаранция за справедлив процес, за да не бъдете изненадани от изисквания за доказателства, които не са били предварително уточнени.
Какво показва практиката
Върховният административен съд е развил устойчива практика по тази норма. Ето какво означава тя за вас в конкретни ситуации:
Ако сте бенефициер по европейски проект и ви е наложена финансова корекция за нарушение в процедурата по обществени поръчки, съдът проверява дали органът е доказал фактическите основания за нарушението. В Решение № 1556 от 9.02.2024 г. по адм. д. № 10460/2023 г. на ВАС е прието, че когато органът е установил релевантните факти и е приложил правилно закона, актът е законосъобразен. Тежестта за доказване на материалноправните предпоставки за издаване на акта е за административния орган. Ако органът не е представил ясни доказателства за конкретното нарушение, актът може да бъде отменен.
Ако спорите за местни такси, като такса битови отпадъци, съдът изисква от общината да докаже фактическите обстоятелства за издаване на заповедта за задължение. В Решение № 515 от 19.01.2015 г. по адм. д. № 1650/2014 г. на ВАС е отменено решение на първа инстанция, защото съдът не е изискал от общината да представи доказателства за обстоятелства от съществено значение. Върховният съд е подчертал, че е задължение на съда да укаже на ответника, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактическите обстоятелства за издаване на оспорената заповед.
При данъчни спорове, особено когато става въпрос за разходи или данъчен кредит, принципът за обективност изисква органите по приходите да установят фактите. В Решение № 5993 от 7.05.2014 г. по адм. д. № 16692/2013 г. на ВАС е прието, че ако ревизираното лице не е изпълнило задължението си за документиране, то е длъжно да окаже съдействие. В противен случай органът може да приеме, че данните не съществуват. Това показва, че макар тежестта да е на органа, сътрудничеството от ваша страна е важно, ако искате да опровергаете твърденията му.
В спорове за корпоративен данък и реалност на доставките, съдът изисква от данъчните власти да докажат, че доставките не са реални. В Решение № 8181 от 6.07.2021 г. по адм. д. № 2019/2021 г. на ВАС е отменено решение на първа инстанция, защото не са били установени всички факти относно фактурите. Реалността на доставката е основно изискване, и ако органът не я е доказал, задължението за данък може да не е законосъобразно.
Чести грешки
Много клиенти правят грешки, които водят до загуба на делото, въпреки че нормата е в тяхна полза:
- Приемат, че трябва сами да докажат невинността си, без да настояват органът да представи доказателствата си.
- Не оспорват липсата на мотиви в акта, където органът не е посочил конкретните факти, на които се базира решението му.
- Пропускат да поискат от съда да укаже разпределението на доказателствената тежест, което е длъжност на съда по чл. 170, ал. 3 АПК.
- Представят документи, които не са били част от административното производство, без да обяснят защо не са били представени по-рано.
- Не оспорват фактическите основания в жалбата си, а само правните, което позволява на съда да приеме твърденията на органа за установени.
- Остават пасивни при поискване на съдействие от органа, което може да се тълкува като отказ да предоставят доказателства, които са в тяхното владение.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако сте засегнатата страна и искате да оспорите акт:
- В жалбата си до съда изрично посочете, че административният орган не е доказал фактическите основания за издаване на акта, позовавайки се на чл. 170, ал. 1 АПК.
- Поискайте от съда да задължи органа да представи всички документи и доказателства, на които е основал решението си.
- Ако органът не представи доказателства, настоявайте пред съда, че твърденията му не са установени и актът следва да бъде отменен.
- Ако оспорвате отказ, подгответе пълен пакет от документи, доказващи, че сте изпълнили всички условия за издаване на акта.
Ако сте административният орган или представлявате интересите му:
- Уверете се, че в административното производство са събрани всички необходими доказателства за фактическите основания.
- В отговора си на жалбата представете ясни и конкретни документи, които потвърждават твърденията в акта.
- Ако липсват доказателства, помислете за възможността за доброволно отменяне на акта, за да избегнете разноски и негативна практика.
Въпроси и отговори
Въпрос: Трябва ли да събирам доказателства, че не съм извършил нарушението?
Отговор: Не, по принцип не. Тежестта за доказване на нарушението е на органа, който издава акта. Вие трябва само да оспорите твърденията му, ако те не са подкрепени с доказателства.
Въпрос: Какво става, ако органът не представи доказателства в съда?
Отговор: Ако органът не докаже фактическите основания за акта, съдът следва да го отмени като незаконосъобразен, тъй като не са изпълнени изискванията за издаването му.
Въпрос: Дали съдът сам ще ми каже какво трябва да доказвам?
Отговор: Да, съгласно чл. 170, ал. 3 АПК, съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. Ако не го направи, това е процесуално нарушение.
Срокове и такси
Срокът за обжалване на административни актове пред съд е обикновено 14 дни от обявяването им, освен ако специален закон не предвижда друг срок. Таксите за административни дела зависят от вида на спора и стойността на предмета на спора. При отхвърляне на жалбата, съдът може да присъди разноски на печелившата страна, включително юрисконсултско възнаграждение, както е видно от цитираните решения, където са присъдени суми между 200 и 1830 лева за касационно производство.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 170 АПК
- Решение № 12092 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16628/2013 г — В случаите когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл.
- Решение № 2091 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12700/2013 г — Изпълнителите на медицинска помощ при назначаване на СМД и ВСМД с бланки МЗ-НЗОК № 3 и МЗ-НЗОК № 3А следва да се съобразяват с рамките на определения им брой направления за съответното тримесечие.