Влезло в сила решение по административно дело: имате ли още шанс?
Много клиенти се обръщат към нас с въпроса: „Съдът вече реши делото ми, решението е влязло в сила, но аз намерих нови документи или разбрах за грешка. Мога ли да променя изхода?“ Отговорът е да, но само в много тесни и строго определени от закона случаи. Това не е обичайно обжалване, а извънреден способ за защита, наречен отмяна на влезли в сила съдебни актове. Той се регулира от чл. 237 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Този механизъм е предвиден за изключителни ситуации, когато обичайните средства за защита са изчерпани, но съдебният акт е порочен по начин, който законът смята за недопустим.
Откога да знам, че казусът е за мен
Този процес не е за всеки, който не е доволен от решението. Той е за вас, ако:
- След като делото приключи, откриете документ или обстоятелство, което е съществувало по време на делото, но не сте могли да го представите тогава, и то е от решаващо значение за изхода.
- Разберете, че съдът е бил подведен в заблуждение от противната страна или от трето лице чрез престъпно действие.
- Имате влязло в сила решение по същия спор, между същите страни и на същото основание, което противоречи на сегашното ви решение.
- Съдията, който е постановил решението, е бил осъден за престъпление по служба, свързано с това конкретно дело.
- Решението е постановено по производство, което е било недопустимо, или е нарушено правото ви на защита по начин, който не е можел да бъде поправен в обичайните инстанции.
Какво казва законът — на човешки език
Чл. 237 от АПК позволява отмяна на влезли в сила съдебни решения, определения и разпореждания, ако те преграждат развитието на делото. Важно е да разберете кой съд решава тези искания. Ако решението е постановено от петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), искането за отмяна се разглежда от друг петчленен състав на ВАС. Ако решението е от тричленен състав на ВАС, то не подлежи на отмяна по този ред. Също така, решенията по оспорване на нормативни актове (закони, наредби) не могат да бъдат отменяни по този начин.
Законът изброява изчерпателно основанията за отмяна в чл. 239 от АПК. Това означава, че не можете да поискате отмяна само защото не сте съгласни с преценката на съда за фактите или правото. Трябва да попадате в някоя от шестте конкретни хипотези, описани в закона. Най-честите са откриването на нови обстоятелства или доказателства (т. 1), противоречие с друго влязло в сила решение (т. 4) и нарушение на правото на защита (т. 5).
Какво показва практиката
Съдилищата прилагат този извънреден способ много строго. Ето какво показват конкретните решения на ВАС:
- Новите доказателства трябва да са истински нови и важни. В Решение № 13137 от 5.11.2009 г. по адм. д. № 11244/2009 г. на ВАС, съдът отхвърли искане за отмяна, защото представеното писмо от Министерството не установяваше нови факти, а само потвърждаваше вече известни обстоятелства. Ако документът е бил достъпен или е можел да бъде намерен с обичайно старание по време на делото, той не е „ново доказателство“.
- Не можете да използвате отмяната като второ обжалване. В Решение № 7542 от 4.06.2013 г. по адм. д. № 4837/2013 г. на ВАС, съдът подчерта, че оплакванията за неправилно събиране на доказателства или за допуснати процесуални нарушения по време на делото са касационни доводи. Те не могат да се разглеждат като нарушение на правото на защита по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК, ако не са били повдигнати навреме.
- Противоречие между решенията трябва да е точно. В Решение № 149 от 8.01.2014 г. по адм. д. № 14216/2013 г. на ВАС, съдът обясни, че за да има основание по чл. 239, т. 4 от АПК, трябва да има влязло в сила решение по същия спор, между същите страни, за същото искане и на същото основание. Ако липсва някое от тези условия, искането се отхвърля.
- Докладни записки и вътрешни документи не са нови доказателства. В Решение № 13249 от 31.10.2018 г. по адм. д. № 10103/2018 г. на ВАС, съдът отхвърли искане за отмяна, базирано на докладна записка до министъра. Съдът прие, че такъв документ не осъществява фактическия състав на чл. 239, т. 1 от АПК, особено когато не е бил част от доказателствата по делото и не променя същността на спора.
- Срокът е кратък и строг. В Решение № 149 от 8.01.2014 г. на ВАС се потвърждава, че искането за отмяна трябва да се направи в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна. Ако основанието е предхождало решението, срокът тече от влизането в сила на решението. Пропускането на този срок води до отхвърляне на искането като недопустимо, без съдът да разглежда съдържанието му.
Какво да направите стъпка по стъпка
- Проверете срока. Изчислете точно кога е влязло в сила решението или кога сте разбрали за новото обстоятелство. Имате само една година.
- Идентифицирайте точното основание. Не пишете общо, че решението е „несправедливо“. Посочете конкретно кое от шестте основания по чл. 239 от АПК е налице. Например: „Открих ново доказателство, което не е могло да бъде представено по-рано“.
- Подгответе доказателствата. Приложете копие от новото доказателство или документа, който доказва противоречието с друго решение. Докажете, че не сте могли да го представите по-рано.
- Платете държавната такса. Искането за отмяна се дължи държавна такса. Платете я и приложете оригинала на банкова бележка.
- Подайте искането до компетентния състав. Ако решението е на петчленен състав на ВАС, искането се подава до друг петчленен състав на ВАС. Ако е на тричленен състав, проверете дали изобщо е допустимо (обикновено не е).
Въпроси и отговори
Въпрос: Мога ли да поискам отмяна, защото съдията е сбъркал закона?
Отговор: Не. Грешка в прилагането на правото е основание за касационно обжалване, а не за отмяна по чл. 237 от АПК. Отмяната е за извънредни пороци, като нови доказателства или престъпления.
Въпрос: Какво става, ако пропусна едногодишния срок?
Отговор: Съдът ще отхвърли искането ви като недопустимо. Срокът не може да бъде възстановен, освен в изключително редки случаи на непреодолима сила, които трябва да бъдат доказани убедително.
Въпрос: Трябва ли да имам адвокат?
Отговор: Не е задължително, но е силно препоръчително. Процедурата е сложна и грешка в формулировката на основанието води до автоматично отхвърляне. Освен това, ако загубите, може да бъдете осъдени да платите адвокатско възнаграждение на противната страна, както стана в Решение № 13249 от 31.10.2018 г.
Срокове и такси
Срокът за подаване на искане за отмяна е една година. Той започва да тече от деня, в който е възникнало основанието за отмяна (например, денят, в който сте открили новото доказателство). Ако основанието е предхождало решението, срокът тече от влизането в сила на решението. Искането се дължи държавна такса, чийто размер зависи от стойността на иска или е фиксиран за административни спорове. При отхвърляне на искането, съдът може да осъди подателя да плати юрисконсултско възнаграждение на противната страна, както предвижда чл. 143 от АПК във връзка с ГПК.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 237 АПК
- Решение № 2099 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14461/2012 г — Образувано е по молба на Кмета на Столична община – район “Надежда”, за отмяна на влязло в сила решение № 12346/8.10.2012 г., постановено по адм.
- Решение № 2076 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 786/2013 г — Образувано е пред 5-членен състав на ВАС по искане на Марина Михалева Иванова, представляваща ЕТ “Мирели – Марина Иванова” от гр.