адвокат Росен Рашков

Как се доказва липсата на правен интерес по чл 129 ал 2 ГПК

Адвокат Росен Рашков > Клиентски съвети по Закон за гражданското процесуално право > Как се доказва липсата на правен интерес по чл 129 ал 2 ГПК

Съдът ми върна исковата молба, защото е нередовна – какво да правя?

Често се случва да подадете иск в съда, да внесете таксата и да чакате смяна на делото, но вместо насрочване получавате определение, с което съдът връща молбата. Това е стресиращ момент, защото имате усещането, че сте загубили време и пари. Разпоредбата в чл. 129, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс е именно механизмът, по който съдът ви дава шанс да поправите грешките, преди окончателно да се откаже от делото. Тази норма е ключова за всеки, който води или се защитава в гражданско дело, защото определя дали спорът ще стигне до същество, или ще остане в канцеларията.

Откога да знам, че казусът е за мен

Ако сте ищец или ответник, ето няколко житейски сценария, при които тази норма играе решаваща роля:

• Върнаха ви молбата заради липсващи документи или неясно формулирани претенции, но не сте сигурни дали имате право да я подадете отново.
• Съдът ви е дал срок от една седмица да отстраните нередовности, но сте пропуснали срока и молбата е върната.
• Получили сте иск, но съдът е върнал молбата на ищеца, защото не е посочил точен адрес или не е внесъл пълната държавна такса.
• Водите дело за собственост или вземане и съдът е поискал уточнение на правното основание, което ви изглежда като излишно бавене.
• Искате да обжалвате връщането на молбата, но не знаете дали това е възможно и какви са сроковете.

Какво казва законът – на човешки език

Законът предвижда, че съдът не трябва веднага да отхвърля иска, ако има дребни или технически грешки в документите. Първата стъпка е проверка на редовността. Ако липсват данни, които законът изисква (като точен адрес, подпис, приложения или пълна такса), съдът не спира делото, а ви изпраща съобщение.

В това съобщение се посочва какво точно трябва да поправите. Имате един седмичен срок да го направите. Законът изрично споменава, че ако имате нужда и право на правна помощ, съдът трябва да ви уведоми за тази възможност. Ако не сте посочили адрес или той не е известен на съда, уведомлението се поставя на таблото в съда за една седмица.

Ако не поправите грешките в срока, съдът връща молбата заедно с приложенията. Ако адресът ви е неизвестен, молбата остава в канцеларията за вас. Важно е да знаете, че срещу връщането на молбата може да подадете частна жалба. Ако поправите молбата навреме, тя се смята за редовна от деня на първоначалното подаване, което означава, че не губите давност или процесуални права.

Какво показва практиката

Върховният касационен съд е разгледал десетки казуси по тази тема. Ето какво означава практиката за вас:

1. Ако съдът е дал указания, но те са били неясни или не са обхванали всички нередовности, връщането на молбата е незаконно. В Определение № 3495 от 25.06.2026 г. по ч. гр. д. № 2188/2026 г. ВКС отменя решение, защото съдът не е дал конкретни указания за довнасяне на държавна такса в точен размер. Съдът подчертава, че указанията трябва да са достатъчно ясни, точни, конкретни и пълни. Без тях не може да се приложи чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане.

2. Съдът не може да ви напътства да променяте правното основание на иска, ако това не е част от изискванията за редовност. В Определение № 1784 от 3.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1096/2026 г. ВКС отменя определения на по-долните съдилища, защото районният съд е дал указания в отклонение от чл. 129, ал. 2 ГПК. Съдът не е имал право да изисква от ищците да навеждат ново основание за придобивна давност, което не е било част от първоначалния иск. Това показва, че съдът не може да преработва вашия иск по своя инициатива под претекст на „отстраняване на нередовности“.

3. Ако сте внесли само част от държавната такса, съдът е длъжен да ви каже точно колко липсва. В същото Определение № 3495 от 25.06.2026 г. се посочва, че при частично внесена такса съдът дължи даване на конкретни указания за довнасяне на конкретния дължим размер. Само след неизпълнение на тези конкретни указания молбата може да бъде върната.

4. Неправилното приложение на чл. 129, ал. 2 ГПК води до отмяна на определенията и връщане на делото. В Определение № 1784 от 3.04.2026 г. ВКС отменя въззивното определение и потвърденото с него разпореждане на първата инстанция, връщайки делото за продължаване на действията. Това означава, че ако съдът е грешал при оценката на редовността, делото не се прекратява, а се връща за правилно разглеждане.

5. Съдът не може да прекратява производството по чл. 130 ГПК, ако не е изчерпал възможностите за отстраняване на нередовностите по чл. 129 ГПК. В Определение № 1784 от 3.04.2026 г. се посочва, че тъй като съдът е процедирал в нарушение на чл. 129, ал. 2 ГПК, не е било налице основание за прекратяване на производството.

6. Указанията за отстраняване на нередовности трябва да са изчерпателни. В Определение № 3495 от 25.06.2026 г. ВКС подчертава, че само даването на такива ясни указания и тяхното неизпълнение би било основание за връщане на исковата молба. Липсата на ясни указания прави връщането на молбата неправилно.

Какво да направите стъпка по стъпка

Ако сте ищец и сте получили съобщение за нередовности:

• Прочетете внимателно съобщението. Уверете се, че то посочва точно какво липсва (документ, такса, адрес).
• Проверете дали указанията са конкретни. Ако съдът е написал само „да се отстранят нередовностите“ без детайли, това е проблем.
• Съберете липсващите документи или внесете липсващата такса в точния размер.
• Подайте поправената молба в срока от една седмица. Срокът тече от връчването на съобщението.
• Ако не сте сигурни какво да правите, потърсете правна помощ, за да не пропуснете срока.

Ако сте ответник и съдът е върнал молбата на ищеца:

• Проверете дали съдът е дал ясни указания на ищеца. Ако указанията са били неясни, връщането може да е незаконно.
• Ако ищецът подаде частна жалба срещу връщането, подгответе отговор, като посочите конкретните нередовности, които не са отстранени.
• Следете дали ищецът е подал нова молба. Ако е, проверете дали е отстранил всички посочени от съда грешки.

Въпроси и отговори

Въпрос: Мога ли да подам нова искова молба, ако първата е върната?
Отговор: Да, можете. Връщането на молбата не означава, че правото ви е отхвърлено. Можете да подадете нова, поправена молба. Ако сте я поправили в срока, тя се смята за подадена в първоначалния ден.

Въпрос: Какъв е срокът за обжалване на връщането на молбата?
Отговор: Срещу връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба. Срокът за подаване на частна жалба е 7 дни от връчването на определението за връщане.

Въпрос: Трябва ли да плащам нова държавна такса при повторно подаване?
Отговор: Ако молбата е върната и я подавате отново, обикновено трябва да внесете таксата отново, освен ако не е била задържана от съда. Проверете конкретното определение за връщане.

Въпрос: Какво става, ако не знам адреса си и съдът не може да ме намери?
Отговор: Ако адресът ви не е известен на съда, съобщението за нередовности се поставя на обявление в съда за една седмица. Считате се уведомени, дори да не сте получили писмо.

Срокове и такси

Срокът за отстраняване на нередовностите е една седмица от връчването на съобщението.
Срокът за подаване на частна жалба срещу връщането на молбата е 7 дни.
Държавната такса се дължи според Закона за държавните такси. Ако не е внесена напълно, съдът дава указания за довнасяне. Длъжностно лице, което даде ход на молба без пълна такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.
При невнасяне на таксата по чл. 73, ал. 4 ГПК се прилага чл. 77 ГПК.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 129 ГПК

  • Решение № 50002 от 22.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2939/2022 г — С Определение № 50210 от 25.09.2023 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.
  • Решение № 64 от 2.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 457/2012 г — С определение № 18/17.01.2013 г., постановено по делото, касационният контрол е бил допуснат при констатация за съществуваща вероятност да е процесуално недопустим съдебен акт решение № 116 на САС, ТК, 6-и с-в, от 21.10.2011 г.

Rate this page