Кога съдът назначава експерт и как да не загубите делото заради липса на такова заключение
Много спорове пред българските съдилища не се решават само с разкази на свидетели или разглеждане на документи. Често истината се крие в специфични знания, които един обикновен гражданин или дори един юрист не притежава. Дали строителният дефект е причинен от лош проект или от грешка при изпълнението? Дали медицинската грешка е довела до трайно увреждане? Дали пазарната цена на имота е била занижена при продажбата? В тези случаи съдът не може да реши спора сам. Той се нуждае от помощта на специалист. Именно тук влиза в сила член 195 от Гражданския процесуален кодекс. Тази норма е ключова, защото определя кога и как се назначават вещи лица. Грешка в процедурата по назначаване или оспорване на експертизата може да доведе до загуба на делото, дори да имате право на материална претенция.
Откога да знам, че казусът е за мен
Ако попадате в някоя от следните ситуации, въпросът за вещото лице е централен за вашия успех:
- Искате обезщетение за медицинска грешка, но болницата твърди, че лечението е било правилно. Съдът не може да прецени дали е имало перфорация на матка или грешка в диагнозата без експерт.
- Спорите с контрагент за качеството на стоката или строителния ремонт. Трябва да се установи дали дефектът е производствен или експлоатационен.
- Водите спор за наследствено имущество или раздел на имоти, където е нужна оценка на стойността или на техническото състояние на сградата.
- Работодател ви е уволнил по дисциплинарна причина, която изисква специфични знания за безопасността на труда или за конкретни технологични процеси.
- Държавата или община ви е отнело имущество или налага глоба, базирани на оценка на имуществото, която смятате за необоснована.
Какво казва законът — на човешки език
Разпоредбата е проста по замисъл, но сложна в изпълнението. Първата част на член 195 от ГПК казва, че съдът назначава вещо лице в два случая. Първо, ако вие като страна в делото поискате това. Второ, ако съдът реши сам, че е нужно, дори да не сте го поискали. Това става, когато въпросите по делото изискват специални знания от науката, изкуството, занаятите или други области. Тоест, ако въпросът не е правен, а технически, медицински или финансов, съдът трябва да назначи експерт.
Втората част на нормата дава право на съда да назначи не един, а няколко вещи лица. Това се случва, когато делото е сложно и изисква различни профили на експертиза. Например, в един строжен спор може да са нужни един инженер за конструкцията и един оценител за щетите. Съдът преценява дали е нужно това според обстоятелствата по делото.
Какво показва практиката
Върховният касационен съд е разгледал десетки казуси по тази норма. Ето какво научаваме от реалните решения, които трябва да имате предвид:
Ако имате медицински спор, не разчитайте само на описанието в болничния протокол. В Решение № 35 от 28.01.2025 г. по гр. д. № 5001/2023 г. на ВКС се разглежда случай на твърдяна перфорация на матка. Съдът приема, че данните от оперативните протоколи не са достатъчни, ако не са потвърдени от хистологични изследвания. Двете вещи лица по делото са категорични, че липсата на биопсия от лезията и несъвпадението между клиничната и патохистологичната диагноза не дават основание да се приеме наличие на увреждане. Ако съдът назначи експерт, който заключи, че няма доказателства за увреждането, вие губите делото, дори да сте били наистина зле. Практиката показва, че експертът търси научни доказателства, а не просто чете разказа на пациента.
Ако спорът е трудов и касаете дисциплинарно нарушение, съдът може да не назначи вещо лице, ако фактите са ясни от документите. В Определение № 50115 от 22.02.2023 г. по гр. д. № 2072/2022 г. на ВКС се потвърждава, че въззивният съд е обсъдил доказателствата самостоятелно. Когато има писмени доказателства за предизвестие и признания от страните, съдът не е задължен да назначава експерт за всеки детайл, ако не са нужни специални знания. Тук ключовото е дали въпросът изисква “специални знания”. Ако не, съдът решава сам.
В спорове за отнемане на имущество по Закона за противодействие на корупцията, оценката на имуществото е критична. В Определение № 50262 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 3300/2022 г. на ВКС се разглежда въпросът за наличността на средства. Съдът приема, че ако средствата не са налични в края на периода, те не подлежат на отнемане. Тук експертизата или оценката играе ролята на доказателство за това какво точно е имало в имуществото. Ако не оспорите оценката навреме, съдът ще приеме цифрите на държавата.
При трудови злополуки поведението на работника е ключово. В Определение № 50832 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 1245/2022 г. на ВКС се потвърждава, че съдът е изследвал поведението на участниците. Ако нарушението е явно и не изисква специфични технически познания за механизма на злополуката, съдът може да прецени вината сам. Но ако механизмът е сложен, липсата на вещо лице може да е основание за отмяна на решението.
Съдът има право да назначи вещо лице и по своя инициатива. В Решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС се подчертава, че съдът може да го направи както по молба на страните, така и служебно. Това означава, че не трябва да разчитате само на това, че съдията ще се сети. Ако виждате, че делото буксува заради липса на технически отговор, подайте искане.
Какво да направите стъпка по стъпка
- Определете точно кой въпрос изисква специални знания. Не искайте експертиза за правни въпроси. Искайте я за технически, медицински или финансови факти.
- Подайте искане за назначаване на вещо лице възможно най-рано, още при първото разглеждане на делото или в предварителното заседание. Късното искане може да се тълкува като опит за бавене на процеса.
- В искането си формулирайте точните въпроси, на които експертът трябва да отговори. Не ги оставайте на съда или на експерта да ги измислят. Лошите въпроси водят до безполезни заключения.
- Ако съдът откаже да назначи вещо лице, а вие смятате, че е нужно, заявете възражение в протокола. Това е важно за обжалването.
- След като експертизата е готова, прочетете я внимателно. Ако има пропуски, несъответствия или неясноти, поискайте допълнителни разяснения или назначаване на нов експерт.
- Не разчитайте само на експертизата. Подкрепете я с други доказателства, ако е възможно, или я оспорете с контра-експертиза, ако законът и бюджетът ви позволяват.
Въпроси и отговори
Въпрос: Задължително ли е съдът да назначи вещо лице, ако го поискам?
Отговор: Не винаги. Съдът преценява дали въпросът наистина изисква специални знания. Ако фактите са ясни от документите или свидетелските показания, съдът може да откаже искането, за да не бави делото излишно.
Въпрос: Мога ли да оспоря заключението на вещото лице?
Отговор: Да, но не просто като кажете “не съм съгласен”. Трябва да посочите конкретни технически или логически грешки в експертизата, несъответствия с другите доказателства или липса на мотиви за изводите. В много случаи се налага назначаване на допълнителна или нова експертиза.
Въпрос: Кой плаща за вещото лице?
Отговор: Обикновено страната, която е подала искането, депозира сума за разноските по експертизата. При окончателното решаване на делото разноските се разпределят според изхода на спора. Ако загубите, може да дължите и разноските на противната страна.
Въпрос: Какво става, ако съдът не назначи вещо лице, а е трябвало?
Отговор: Това може да е основание за отмяна на решението като процесуално нарушение, ако липсата на експертиза е довела до необоснованост на решението. Върховният касационен съд често проверява дали съдовете са обсъдили всички относими доказателства.
Срокове и такси
За назначаване на вещо лице няма специфичен законоустановен срок като за обжалване. Искането се прави в хода на делото, преди съдът да се оттегли за решаване. Препоръчително е да се направи в най-ранния възможен момент, за да не се забави производството.
Разноските за вещото лице се определят от съда. Обикновено страната, която иска експертизата, депозира аванс. Ако искането е отхвърлено като неоснователно, депозитът може да не се върне или да се отнесе за разноски. В материалите от ВКС се посочва, че при касационно обжалване, ако жалбата е неоснователна, жалбоподателят дължи разноски на противната страна, включително за юрисконсултско възнаграждение, както е в Определение № 50832 от 14.11.2022 г. (150 лв.).
Важно е да имате предвид, че ако не оспорите експертизата навреме, съдът я приема за достоверна. Късното оспорване често се отхвърля като недопустимо или като опит за бавене.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 195 ГПК
- Решение № 8730 от 12.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5610/2024 г — Действия, извършени в нарушение на установена със закон или регламент регулация представляват действия, противоречащи на добросъвестната търговска практика.
- Решение № 115 от 2.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 163/2014 г — За съда не съществува задължението да възприеме безкритично всяко заключение на вещо лице.