Какво представлява чл. 215 от ГПК и кога ВКС го прилага

Можете ли да съдите няколко души с един иск, ако дължат пари по една и съща причина

Често се случва един човек да има вземане към повече от един длъжник. Например, вие сте дали пари назаем на фирма, а двама души са подписали като поръчители. Или пък няколко сънаследници дължат на трето лице. В такива ситуации възниква въпросът: трябва ли да подавате отделни искове за всеки един от тях, или можете да ги включите всички в едно и също производство? Отговорът се крие в чл. 215 от Гражданския процесуален кодекс. Тази норма позволява т.нар. пасивна множественост на страните, тоест един ищец да предяви иск срещу няколко ответници едновременно. Това е изключително важно за икономията на време и разноски, но изисква внимателно правно обосноваване, за да не бъде искът оставен без движение или отхвърлен като недопустим.

Откога да знам, че казусът е за мен

Ако попадате в някоя от следните ситуации, разпоредбата за пасивна множественост вероятно е приложима за вашия случай:

• Вие сте дали пари назаем на компания, а двама или повече физически лица са подписали договора като солидарни длъжници или поръчители. Вие искате да си върнете парите от всички тях наведнъж.
• Имате вземане по трудово правоотношение или договор за услуги, което е възникнало на основание, общо за няколко длъжници (например, ако единият е основният длъжник, а другите са гарантирали плащането).
• Вие сте ищетец, а ответниците са свързани чрез едно и също правно основание за възникване на задължението им към вас, дори и отговорността им да не е солидарна по материалния закон.
• Имате спор с няколко съсобственици или сънаследници, чиито права или задължения са общи или почиват на едно и също основание спрямо вас.

Какво казва законът на човешки език

Законът е кратък и ясен. Той позволява един иск да бъде предявен срещу няколко ответници, ако са изпълнени две основни условия. Първото е, че предмет на спора са общи права или задължения на тези ответници. Второто условие е, че правата или задълженията, които са предмет на спора, почиват на едно и също основание.

На практика това означава, че съдът няма да ви откаже да съдите няколко души наведнъж, ако техните задължения към вас произтичат от един и същи договор, един и същи деликт (вредоносен акт) или един и същи правен факт. Не е задължително отговорността им да е солидарна в смисъла на Закона за задълженията и договорите, за да могат да бъдат съдени заедно. Достатъчно е основанието за възникване на задължението им да е общо. Процесуалното законодателство допуска това, за да се избегне противоречива съдебна практика и да се спести време на съда и на страните.

Какво показва практиката

Върховният касационен съд е разгледал десетки казуси по тази норма. Ето какво трябва да знаете от реалните решения:

Ако имате договор за заем, по който един е бенефициерът, а други са подписали като длъжници или поръчители, съдът приема, че те могат да бъдат съдени заедно. В Решение № 60261 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3385/2020 г. се разглежда именно такъв случай. Съдът приема, че другарството на ответниците е факултативно. Това означава, че законът допуска крайното решение да е различно по отношение на всеки от тях. Например, единият може да бъде осъден, а другият оправдан, ако се установи, че за него задължението не е възникнало поради липса на писмена форма. Въпреки това, те могат да бъдат включени в едно производство, защото основанието (договора за заем) е общо.

Ако става въпрос за трудови вземания, като неизплатени възнаграждения, ищците могат да предявят иск срещу работодателя. В Определение № 517 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 800/2020 г. се разглежда иск за заплащане на неизплатени брутни трудови възнаграждения. Въпреки че тук акцентът е върху трудовото право, принципът е ясен: ако има няколко длъжници по едно и също трудово или договорно основание, те могат да бъдат съдени заедно, стига основанието да е общо.

Важно е да се отбележи, че не всяко обединяване на искове е допустимо. В Определение № 606 от 21.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3219/2021 г. се разглежда спор за командировъчни. Въпреки че нормата за пасивна множественост е приложима, съдът обръща внимание на конкретните факти. Ако ищците или ответниците нямат общо основание, обединяването им е недопустимо. В този конкретен случай въпросът е бил за приложимостта на конкретна наредба, но принципът остава: основанието трябва да е идентично за всички ответници.

В Определение № 379 от 13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7634/2013 г. се подчертава, че за да има допустимост, трябва да е налице общо основание. Ако въззивният съд е приел, че има противоречие в нормите или че фактическите обстоятелства за единия ответник са различни от тези за другия, това може да доведе до различни изходи в решението, но не и до недопустимост на самото обединяване, стига основанието за възникване на спора да е общо.

Чести грешки

Много клиенти и дори някои адвокати допускат грешки при прилагането на чл. 215 от ГПК. Ето най-честите от тях:

• Предявяване на иск срещу лица, които нямат общо правно основание с вас. Например, ако един дължи пари по договор за заем, а друг по договор за наем, не можете да ги съдите заедно, дори и да сте един и същ ищец. Основанието трябва да е едно и също.
• Погрешно тълкуване на солидарната отговорност. Много хора смятат, че ако отговорността не е солидарна по материалния закон, не могат да съдят заедно. Това е грешка. Чл. 215 от ГПК изисква само общо основание, а не непременно солидарна отговорност.
• Липса на ясно посочване на основанието в исковата молба. Ако не обосновете защо смятате, че задълженията на ответниците почиват на едно и също основание, съдът може да остави исковата молба без движение, изисквайки допълнителни сведения.
• Очакване, че решението ще е еднакво за всички. Както показва практиката, съдът може да освободи един от ответниците, ако се установи, че за него задължението не е възникнало (например поради липса на форма), докато осъжда другия. Това не прави обединяването недопустимо, но изисква реалистични очаквания за изхода.

Как се води казусът

Ако вие сте ищецът, който иска да съди няколко души наведнъж, следвайте тези стъпки:

1. Проверете дали всички ответници имат задължение към вас, което произтича от един и същи документ или правен факт. Например, един договор за заем, един договор за поръчителство, включен в същия документ, или един деликт.
2. В исковата молба ясно посочете, че предявявате иск на основание чл. 215, т. 2 от ГПК, тъй като задълженията на ответниците почиват на едно и също основание.
3. Приложете доказателства за това общо основание. Ако е договор, приложете копие от него, в което се вижда подписите на всички ответници или връзката между тях.
4. Бъдете готови за това, че съдът може да разгледа индивидуално положението на всеки ответник. Подгответе доказателства за всеки един от тях поотделно, въпреки че са в едно производство.

Ако вие сте ответник, който е бил съден заедно с други:

1. Проверете дали наистина имате общо основание с останалите ответници. Ако вашето задължение е от различен договор или различен правен факт, можете да възразите срещу пасивната множественост и да поискате разделяне на делото.
2. Ако основанието е общо, фокусирайте защитата си върху индивидуалните си обстоятелства. Например, ако сте поръчител, проверете дали е спазена писмената форма за поръчителството, дали не е изтекла давност само за вас, или дали не сте били освободени.
3. Използвайте факта, че решението може да е различно за всеки. Дори другите да бъдат осъдени, вие можете да бъдете оправдан, ако имате специфични за вас защити.

Въпроси и отговори

Въпрос: Трябва ли да плащам държавна такса за всеки ответник поотделно?

Отговор: Не. Държавната такса се дължи за предявяване на иска, а не за броя на ответниците, стига да е един иск по чл. 215 от ГПК.

Въпрос: Ако съдът реши, че единият ответник не дължи нищо, пада ли искът срещу другите?

Отговор: Не. Както показва Решение № 60261 от 20.12.2021 г., съдът може да отхвърли иска срещу единия и да го уважи срещу другия в рамките на едно и също производство.

Въпрос: Мога ли да добавя нов ответник по време на делото?

Отговор: Да, но само ако той попада в хипотезата на чл. 215 от ГПК, тоест има общо основание с останалите. Това става чрез искане за встъпване или разширяване на иска, което трябва да бъде допуснато от съда.

Срокове и такси

Информацията за сроковете и таксите в предоставения материал е свързана предимно с касационното обжалване. Според чл. 280 от ГПК, касационно обжалване се допуска, ако решението е в противоречие с практиката на ВКС или ако разглеждането е от значение за развитие на правото. В Определение № 517 от 8.07.2020 г. се посочва, че определението в частта за прекратяване на производството подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част то е окончателно.

За разноските, съгласно чл. 78 от ГПК, проигралата страна дължи разноските на печелившата. В Решение № 60261 от 20.12.2021 г. съдът осъжда ответниците да заплатят солидарно разноски в размер на 6 658.98 лв., което е половината от сторените разноски пред трите инстанции, тъй като искът е частично уважен. В Определение № 379 от 13.03.2014 г. се присъждат разноски за касационно производство в размер на 1 000 лв. адвокатско възнаграждение.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 215 ГПК

• Решение № 9191 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2014 г — Двата плана имат различен предмет, предхождат се от различни процедури и имат различно вещноправно действие.
• Решение № 40 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2009 г — Въззивния съд е приел, че ищцата е била командирована за участие в турне до А., Г.