адвокат Росен Рашков

Какво означава чл. 225 ал. 1 от ГПК за вашето дело

Имате ли право да влезете в чужд съдебен спор, за да защитите имота или правото си?

Често се случва да разберете, че срещу вас или срещу ваш партньор се води дело, в което се оспорва право, което засяга и вас. Например, някой съсед оспорва собствеността ви върху парцел, или бивш съпруг претендира дял от имот, който е общо между вас и трето лице. В такива ситуации законът не ви оставя беззащитни. Той ви дава специален инструмент, наречен „встъпване на трето лице“. Това не е просто формалност, а реален шанс да спрете решение, което може да ви отнеме право, което сте придобили по закон.

Тази норма е изключително важна, защото предпазва добросъвестните лица от изненадващи съдебни решения. Без нея е възможно двама души да се договорят или да се съдят помежду си за право, което всъщност принадлежи на трети човек, който не е бил поканен в делото. Законът за гражданското процесуално право (ГПК) предвижда механизъм, чрез който такъв трети човек може да се включи активно в процеса, преди той да приключи.

Откога да знам, че казусът е за мен

Ако се разпознаете в някой от следните сценарии, вероятно имате право да предявите иск по чл. 225 от ГПК:

  • Притежавате имот или вещ, която е предмет на спор между двама други лица, и те оспорват вашето право на собственост или владение.
  • Имате право на наем или ползване върху обект, който е заложил или е предмет на спор за собственост между банка и длъжник.
  • Притежавате дял от общо имущество (например наследствено), което се оспорва в дело между други сънаследници или трети лица.
  • Вие сте купили имот, но продавачът е в спор с предишен собственик, който претендира, че сделката е нищожна, и иска връщане на имота.
  • Имате право на обезщетение или вземане, което е заложено или е част от активите, за които се води спор между две фирми.

Какво казва законът — на човешки език

Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ГПК е ясна и категорична. Тя гласи, че трето лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни. Това означава, че вие не просто „наблюдавате“ процеса. Вие ставате пълноправен участник, като предявявате собствен иск срещу ищеца и срещу ответника едновременно.

Важно е да се подчертае думата „самостоятелни“. Вие не подкрепяте едната или другата страна. Вие твърдите, че правото е ваше и то съществува независимо от спора между тях. Ако правото ви е производно (например, вие сте само представител на една от страните), тази норма не важи за вас.

Вторият ключов момент е срокът. Съгласно ал. 2 на същата член, предявяването на иск от трето лице се допуска само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Това е „червената линия“. Ако делото е приключило в първата инстанция и е преминало във въззивна или касационна фаза, вие вече не можете да влезете в него по този ред. Трябва да заведете ново, самостоятелно дело.

Какво показва практиката

Върховният касационен съд (ВКС) е разглеждал многократно въпроси, свързани с допустимостта на встъпване и процесуалните последици от него. Ето какво трябва да знаете, базирано на реални решения:

Ако встъпите в дело, което е свързано с трудови спорове или други специфични категории, съдът ще прецени дали имате самостоятелно право, или сте просто част от трудовото правоотношение. В Определение № 16 от 9.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2331/2019 г. се разглежда спор, в който се обсъждат трудови вземания. Съдът подчертава, че ако встъпващият не е самостоятелен субект на правото, а е част от структурата на една от страните, искът му може да не бъде приет като самостоятелен иск по чл. 225.

В Определение № 50317 от 9.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3099/2022 г. се засяга въпросът за допускането на касационно обжалване. Практиката показва, че ако въззивният съд е правилно оценил дали трето лице има самостоятелно право, ВКС няма да се намесва, освен ако няма грубо нарушение на закона. Това означава, че оценката на фактите от първата и втората инстанция е критична за успеха на встъпването.

В Определение № 1013 от 9.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4763/2022 г. се потвърждава, че доказателствената тежест лежи върху лицето, което твърди, че има право. Ако встъпвате в дело, вие трябва да докажете, че правото ви е самостоятелно и съществуващо. Съдът не приема твърденията ви на вяра, а изисква документи и доказателства, които да покажат връзката между вас и предмета на спора.

В Определение № 3527 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 100/2024 г. се разглеждат въпроси, свързани с процедурата по встъпване в трудови спорове. Съдът напомня, че процедурните грешки при встъпването (например, пропускане на срокове или неправилно формулиране на иска) могат да доведат до оставяне без разглеждане. Това е предупреждение за клиентите: точността в документите е от съществено значение.

В Решение № 154 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 272/2011 г. се разглежда материалноправният аспект на встъпването. Съдът приема, че искът по чл. 225 е самостоятелен иск, който се разглежда по общия ред. Това означава, че имате пълните права на ищец — да представяте доказателства, да оспорвате тези на другите страни и да обжалвате решението.

В Определение № 438 от 9.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1355/2011 г. се подчертава, че встъпването не може да се използва за заобикаляне на преклузивни срокове или за повторно разглеждане на вече решени въпроси. Ако правото ви е погасено или е било предмет на предишно решение, встъпването няма да ви помогне.

Какво да направите стъпка по стъпка

Ако решите, че трябва да встъпите в чуждо дело, следвайте тези стъпки:

  • Проверете дали делото е все още в първа инстанция и дали съдебното дирене не е приключило. Това е абсолютното условие.
  • Съберете доказателства, че имате самостоятелно право. Това могат да бъдат договори за собственост, заповеди за вписване, нотариални актове или други документи, които не зависят от волята на двете страни в основния спор.
  • Съставете молба за встъпване, която да съдържа иск срещу ищеца и срещу ответника. В нея трябва ясно да посочите какво право претендирате и защо то е самостоятелно.
  • Подайте молбата в съда, който разглежда делото, преди приключването на съдебното дирене. По-добре е да го направите възможно най-рано, за да имате време да участвате в разпита на свидетели и събирането на доказателства.
  • Бъдете готови да платите държавна такса за предявения иск, тъй като той се разглежда като ново исково производство в рамките на делото.

Въпроси и отговори

Въпрос: Мога ли да вляза в дело, което е във втора инстанция?

Отговор: Не. Чл. 225, ал. 2 от ГПК изрично забранява встъпването след приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Ако делото е във въззивна фаза, трябва да заведете ново, самостоятелно дело.

Въпрос: Трябва ли да подкрепям едната от страните?

Отговор: Не. Вие предявявате иск срещу двете страни. Вие сте независима страна в процеса. Вашата цел е да защитите собственото си право, а не да помогнете на ищеца или на ответника.

Въпрос: Какво става, ако съдът откаже встъпването ми?

Отговор: Ако съдът остави молбата ви без разглеждане или я отхвърли, можете да обжалвате това определение в установения срок. Важно е да имате добри доказателства, че правото ви е самостоятелно, за да спечелите обжалването.

Въпрос: Колко струва встъпването?

Отговор: Освен адвокатското възнаграждение, което зависи от сложността на казуса, трябва да платите държавна такса за предявения иск. Размерът на таксата зависи от стойността на претендираното право.

Срокове и такси

Основният срок е до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Това е процесуален момент, който се определя от съдията. Обикновено това става след като страните са представили всички доказателства и са направили последните си устни становища. Ако пропуснете този момент, губите правото си да встъпите в това конкретно дело.

Таксите включват държавна такса за предявения иск, която се изчислява на база на стойността на правото, което претендирате. Освен това, ако делото стигне до касация, както се вижда от много от цитираните определения, страните често дължат разноски за адвокатско възнаграждение на противната страна. Например, в Определение № 50317 от 9.08.2023 г. е присъдена сума от 1000 лева за адвокатски разноски. В Определение № 1013 от 9.05.2023 г. сумата е 1700 лева. Тези суми са примерни и зависят от конкретния казус и искането за разноски.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 225 ГПК

  • Решение № 211 от 2.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 393/2009 г — При конкуренция на вещни права законът дава предимство на ползувателите.
  • Решение № 7720 от 12.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2535/2023 г — Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на финансите, представлявано от министъра на финансите, чрез процесуален представител юрк.

Rate this page