Може ли ВКС да отмени решение по чл. 78 ал. 1 ГПК

Кой плаща адвокатските разноски, ако загубя делото?

Всеки клиент, който е преминал през съдебна зала, рано или късно се сблъсква с въпроса за парите. Не става дума само за държавната такса за завеждане на иска, а за реалните разходи – хонорарът на адвоката, пътни разходи, такси за експертизи и други. В българското право този въпрос се решава по принципа, че губещата страна плаща разноските на печелившата. Това е фундаментално правило, записано в чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. За обикновения човек това звучи просто, но в практиката крие много капани. Често хората смятат, че ако делото е „сложно“ или ако съдът е бил „несправедлив“, те няма да дължат разноски. Това е грешно. Съдът не преценява справедливостта на човешко ниво, а законността на искането. Ако искът ви е отхвърлен, вие сте губещата страна, независимо от личните ви убеждения.

Откога да знам, че казусът е за мен

Ако сте в една от следните ситуации, нормата за разноските пряко засяга джоба ви:

• Искате да заведете иск за вземане на пари, но длъжникът е платил сумата преди да подадете молбата. В такъв случай съдът може да отхвърли иска като неоснователен, защото няма спор, и да ви осъди да платите разноските на ответника.
• Имате спор за собственост на имот, където другата страна е представила по-добри доказателства за владението или правното основание. Ако загубите, ще дължите адвокатското възнаграждение на противника.
• В търговски спор сте оспорили договор или неустойка, но съдът е приел, че клаузите са валидни и дължими. Губещата страна в търговските дела често плаща по-високи суми за разноски.
• Получили сте съдебно решение, с което сте осъдени да заплатите определена сума за разноски, и се чудите дали сумата е прекалено висока или неоснователна.
• Отказали сте участие в медиация, предложена от съда, и след това сте загубили делото. В този специфичен случай законът предвижда по-тежки последици за разноските.

Какво казва законът на човешки език

Основният принцип е ясен: който губи делото, плаща разноските на победителя. Това включва държавните такси, адвокатското възнаграждение и други доказани разходи. Съдът не присъжда разноски автоматично в пълен размер, а ги проверява за обоснованост и прекомерност.

Важно е да се отбележи и ролята на медиацията. Законът насърчава страните да се помиряват. Ако съдът задължи страните да проведат първа среща по медиация, а вие откажете да участвате, и след това загубите делото, ще дължите не само разноските на противника, но и тези, свързани с процедурата по медиация, които иначе биха били платени от държавата. Ако и двете страни откажат, разноските за медиация се делят поравно между тях. Това е механизъм, който наказва немотивирания отказ от диалог.

Какво показва практиката

Върховният касационен съд е разгледал хиляди казуси по тази норма. Ето какво произтича от конкретните решения:

Ако длъжникът е признал дълга и е готов да плати преди завеждането на иска, но вие все пак заведете дело, съдът може да не ви признае разноски. В Определение № 127 от 8.03.2022 г. по т. д. № 1010/2021 г. на ВКС, съдът разглежда случай, в който касаторът твърди, че не е дал повод за делото, защото е декларирал готовност за плащане. Въпреки че искът е бил частично удовлетворен, въпросът за това дали длъжникът е „дал повод“ е ключов за разпределението на разноските. Ако липсва реален спор, защото длъжникът е признал задължението, завеждането на иск може да се тълкува като ненужно натоварване на съда и на ответника.

Ако загубите делото за собственост, ще дължите разноските на противника, включително за всички инстанции. В Решение № 225 от 7.04.2026 г. по гр. д. № 2821/2025 г. на ВКС, ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 1320.42 евро за разноски, направени пред първоинстанционния съд, въззивния съд и ВКС. Това показва, че разноските се натрупват, ако делото стигне до най-високата инстанция.

Съдът преценява дали адвокатското възнаграждение е прекомерно, но не е обвързан от минималните тарифи на адвокатската колегия. В Определение № 1656 от 8.06.2026 г. по т. д. № 2201/2025 г. на ВКС, съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 14 400 лева (7362.60 евро). Съдът приема, че сумата не е прекомерна, отчитайки сложността на спора за неустойки и лихви. Важно е да се знае, че съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 09.01.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като тя противоречи на европейското право. Това означава, че дори да сте платили по-малко на своя адвокат, съдът може да присъди по-висока сума на противника, ако прецени, че това е справедливо за сложността на делото.

Ако имате дисциплинарно производство срещу съдебен изпълнител, разноските се разпределят специфично. В Решение № 152 от 6.03.2026 г. по гр. д. № 4702/2025 г. на ВКС, се разглеждат въпроси, свързани с чл. 79 ГПК и ЗЧСИ, но принципът за разноските остава валиден. Грешките на длъжностното лице не винаги водят до освобождаване от разноски за страните, ако те са допринесли за спора.

Чести грешки

• Смятане, че ако делото е „морално“ в ваша полза, няма да дължите разноски. Съдът гледа доказателствата, а не морала.
• Подценяване на размера на разноските. Клиентите често не очакват, че ще дължат хиляди левове за адвокатски хонорар на противника, особено в търговски дела.
• Отказ от медиация без сериозна причина. Това може да доведе до допълнителни разноски, които иначе щяха да бъдат платени от държавата.
• Липса на доказателства за реално платените разноски. За да ви присъдят разноски, трябва да докажете, че сте ги платили (разписки, фактури, банкови преводи).
• Игнориране на възможността за споразумение. Много спорове за разноски могат да се решат с компромис, преди съдът да вземе окончателно решение.

Какво да направите стъпка по стъпка

Ако искате да заведете иск:

• Проверете дали длъжникът е платил или е признал дълга преди завеждането. Ако да, помислете дали искът е необходим, защото може да загубите разноски.
• Съберете всички разходи, които правите по делото (такси, хонорари, пътни).
• Бъдете готови да участвате в медиация, ако съдът я предложи. Отказът може да ви струва скъпо.

Ако сте ответник и печелите делото:

• Представяйте доказателства за всички разноски, които сте направили.
• Оспорете прекомерността на исканите от вас разноски, ако смятате, че са нереални, но имайте предвид, че съдът има широка преценяваща власт.
• Изчакайте окончателното решение, за да можете да съберете присъдените разноски.

Въпроси и отговори

Въпрос: Дължа ли разноски, ако делото е прекратено?

Отговор: Зависи от причината за прекратяването. Ако искът е оттеглен, обикновено ищецът плаща разноските. Ако е поради извънсъдебно споразумение, разноските се определят по договорка или от съда.

Въпрос: Мога ли да оспоря размера на разноските?

Отговор: Да, можете да оспорите прекомерността им, но трябва да представите конкретни аргументи и доказателства, че сумата е необоснована за сложността на делото.

Въпрос: Държавата ли плаща разноските, ако съм беден?

Отговор: Не. Освобождаването от държавни такси е различно от разноските. Ако загубите, дължите разноски на противника, дори да сте освободени от държавни такси.

Срокове и такси

Сроковете за обжалване на решенията, с които се определят разноските, са същите като за обжалване на самото решение по същество. Таксите за касационно обжалване зависят от стойността на спора и се определят по тарифа. В материалите се споменават суми като 3 570 лв. и 14 400 лв. за разноски, което показва, че те могат да бъдат значителни.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 78 ГПК

• Решение № 2098 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 821/2021 г — При назначаване състава на помощния орган, възложителят не е ограничен от други условия при преценката си колко и какви лица да включи, като липсва забрана да определя резервни членове на комисията, които да заместят основните членове при необходимост.
• Решение № 110 от 12.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 185/2010 г — С § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ се предвижда изработване на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на гражданите въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които съдържат и границите на имотите на бившите собственици.