Договорът не се сключи, но вие сте платили: кога законът ви защитава при провалени преговори
Много често в бизнеса и в личния живот се случва неприятна ситуация: две страни водят дълги и сериозни преговори за сключване на договор, но в последния момент едната страна рязко прекъсва процеса или се държи нечестно. В резултат на това другата страна е похарчила пари за консултанти, пътувания, изготвяне на проекти или е пропуснала други възможности. Въпросът, който вълни всеки клиент в такава ситуация, е прост: мога ли да си върна тези разходи, ако договорът така и не е подписан? Отговорът се крие в член 12 от Закона за задълженията и договорите. Тази норма е изключително важна, защото защитава доверието, което страните полагат една в друга още преди официалното подписване на документите.
Откога да знам, че казусът е за мен
Ако се разпознаете в някой от следните житейски сценарии, нормата за преддоговорна отговорност може да е вашето спасение:
- Водили сте преговори за покупка на имот или бизнес, сте направили скъпи одити и правни проверки, а продавачът е прекъснал преговорите без сериозна причина, след като е разбрал, че може да продаде на по-висока цена.
- Доставчик е поел устно или в кореспонденция задължения за подготвителни дейности, вие сте разчитали на това и сте инвестирали ресурси, но той е отказал да сключи окончателния договор в последния момент.
- При приватизация или покупка на дялове сте разчитали на предоставена от продавача информация, която се е оказала непълна или подвеждаща, и сте понесли загуби, преди договорът да влезе в сила.
- Другата страна е водила преговори с вас, докато е водила паралелни преговори с конкурент, без да ви уведоми, и е прекъснала преговорите с вас, за да сключи сделка с другия.
Какво казва законът — на човешки език
Законът е категоричен: още от самото начало на преговорите, дори преди да има подписан договор, вие и вашата контрагентка сте длъжни да се държите честно и добросъвестно. Това означава, че не трябва да лъжете, да укривате важна информация или да прекъсвате преговорите с намерение да навредите на другия или да го изиграете. Ако една от страните наруши това правило за добросъвестност, тя дължи обезщетение на другата страна за вредите, които са настъпили. Важно е да се разбере, че това не е наказание за несклучен договор, а компенсация за разходите, които сте направили, вярвайки, че сделката ще се случи.
Какво показва практиката
Върховният касационен съд е разгледал десетки дела по тази норма. Ето какво означава практиката за вас като клиент:
Ако смятате, че продавачът е укрил важна информация при преговори за приватизация или покупка на бизнес, съдът ще провери дали сте имали възможност сами да проверите фактите. В Решение № 17 от 8.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 829/2012 г. се приема, че ако договорът е предвиждал ред за проверка на информацията (например финансова ревизия), а вие не сте я поискали навреме, не можете да търсите обезщетение по член 12 от ЗЗД. Съдът очаква от вас да сте били внимателни и да сте използвали предоставените ви инструменти за проверка, преди да поемете задължения.
Ако спорът е за това дали преговорите са били прекъснати недобросъвестно, съдът гледа строго на фактите, а не на абстрактни правни теории. В Определение № 885 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2491/2024 г. се подчертава, че отговорността по член 12 от ЗЗД изисква установяване на конкретни факти за недобросъвестно поведение. Съдът не допуска касационно обжалване, ако въпросите са формулирани като общи правни тълкувания, а не като конкретни оплаквания за това как съдът е оценил доказателствата за преговорите. За вас това означава, че трябва да представите ясни доказателства за лошото поведение на другата страна, а не просто да твърдите, че е била нечестна.
Ако вие сте ищецът и печелите делото, но съдът намали присъдените ви адвокатски разноски, имайте предвид, че това е често срещана практика. В Определение № 565 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2012 г. се разглежда въпросът за намаляване на адвокатското възнаграждение. Съдът може да намали сумата, ако я прецени за прекомерна, дори ако вие сте я платили реално. Затова винаги трябва да обосноввате разходите си с детайлни списъци и доказателства за плащане.
Ако другата страна е печелившата по делото, тя може да претендира за своите разноски. В Определение № 485 от 11.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2102/2019 г. се вижда, че съдът може да присъди значителни суми за адвокатско възнаграждение на печелившата страна, ако те са обосновани и не са прекомерни. Ако сте загубили дело по член 12 от ЗЗД, бъдете подготвени да платите и разходите на противната страна, ако тя ги е представила правилно.
Практиката показва, че много от споровете по член 12 от ЗЗД завършват с отказ за допускане до касационна инстанция, ако въпросите не са от общо правно значение. В Определение № 743 от 23.12.2019 г. и Определение № 649 от 14.07.2016 г. се потвърждава, че ако спорът е чисто фактологически (дали е имало недобросъвестност в конкретния случай), ВКС рядко се намесва. Това означава, че вашата битка се води пред първата и втората инстанция, където доказателствата са ключови.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако искате да търсите обезщетение:
- Съберете цялата кореспонденция с другата страна. Имейли, протоколи от срещи и писма са най-важните доказателства за това как са протичали преговорите.
- Фиксирайте всички разходи, които сте направили в резултат на преговорите. Запазете фактури за консултанти, пътни разходи и други разходи, които биха могли да се избегнат, ако преговорите не бяха започнати.
- Докажете, че другата страна е действала недобросъвестно. Трябва да покажете, че тя е прекъснала преговорите без основателна причина или е укрила важна информация, която е знаела.
- Не чакайте твърде дълго. Исковата давност за обезщетение по член 12 от ЗЗД е пет години, но е добре да действате бързо, за да не загубите доказателства.
Ако се защитавате срещу такова искане:
- Докажете, че прекъсването на преговорите е било по обективни причини, а не с намерение да навредите.
- Посочете, че ищецът е бил длъжен да провери сам информацията, която е твърдял, че е укрита, както в случая с приватизацията.
- Оспорете размера на претендираните разходи, ако те не са пряко свързани с преговорите или са прекомерни.
Въпроси и отговори
Въпрос: Мога ли да поискам обезщетение за пропусната печалба, ако договорът не се сключи?
Отговор: По принцип не. Член 12 от ЗЗД защитава т.нар. “отрицателен интерес” — тоест разходите, които сте направили, вярвайки в сделката. Пропуснатата печалба (положителният интерес) обикновено се търси само ако договорът е бил сключен и след това е развален.
Въпрос: Дали устните договорки по телефона се считат за преговори?
Отговор: Да, но е много трудно да се докажат. Съдът разчита предимно на писмени доказателства. Ако преговорите са били само устни, шансовете ви за успех са значително по-малки, освен ако не имате свидетели или записи.
Въпрос: Трябва ли да имам подписан протокол за преговори, за да печеля делото?
Отговор: Не е задължително, но е силно препоръчително. Липсата на протокол не означава автоматична загуба, но прави процеса по доказване на недобросъвестността по-сложен и скъп.
Срокове и такси
Исковата давност за предявяване на иск по член 12 от ЗЗД е пет години от деня, в който е станало известно нарушението. Държавната такса за предявяване на иск за обезщетение се изчислява на база размера на претендираната сума. При проиграно дело, освен собствените си разходи, вие рискувате да платите и адвокатските разноски на противната страна, ако съдът ги приеме за обосновани и не прекомерни, както се вижда от практиката на ВКС по ч. т. д. № 2102/2019 г.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 12 ЗЗД
- Решение № 2084 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11608/2008 г — При липсата на нормативни изисквания относно формата на съобщението, следва да се приеме, че то може да бъде изразено по всякакъв начин, стига да е носител на информация, насочена към стимулиране реализирането на конкретен продукт чрез популяризирането му на съответния пазар.
- Решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г — За общи условия, приети преди влизане в сила на разпоредбите на чл.