Възникна ли ви проблем с плащането или получаването на закупена вещ?
Много често споровете за купуване-продажба не се свеждат до това дали сделката е била сключена, а до изпълнението ѝ. Купувачът твърди, че е платил, но не е получил стоката. Продавачът твърди, че е предал стоката, но не е получил парите. Или пък едната страна отказва да изпълни задължението си, защото другата не е изпълнила своето. Тези ситуации са изключително чести в търговския оборот и в битовите сделки. Законът за задълженията и договорите поставя ясни правила за това кога и как трябва да се осъществи плащането и предаването. Разбирането на тези правила е ключово, за да защитите правата си, независимо дали сте купувач или продавач.
Откога да знам, че казусът е за мен
Ако се сблъскате с някоя от следните ситуации, нормата за задълженията на купувача е пряко приложима към вашия случай:
– Вие сте купувач и сте платили аванс или цялата сума, но продавачът отказва да ви предаде вещта, като твърди, че не е получил пълното плащане или че има други условия.
– Вие сте продавач и сте предали стоката, но купувачът отказва да плати, като се позовава на липса на договор за разсрочено плащане или на несъответствия във вещта, които не са били заявени навреме.
– Сделката е била устна или с прост документ, и сега възниква спор за това кой е бил длъжен да направи първата стъпка – да плати или да предаде.
– Вещта е била предадена, но плащането е било извършено по банков превод с закъснение, и едната страна твърди, че сделката е развалена или че дължи неустойка.
– Вие сте купувач и сте получили вещта, но тя не работи, и вие отказвате да платите остатъка, докато не бъде отстранен дефекта, без да сте предявили иск за разваляне на договора.
Какво казва законът — на човешки език
Законът за задълженията и договорите, по-конкретно чл. 200, ал. 1, поставя две основни задължения за купувача. Първото е да плати цената. Второто е да получи вещта. Това звучи просто, но има важна правна последица. Плащането и предаването трябва да станат едновременно. Това означава, че по принцип никоя от страните не е длъжна да направи първата стъпка сама, ако не е уговорено друго. Ако не сте уговорили разсрочено плащане или отсрочка в предаването, правилото е “парите срещу стоката” в един и същи момент.
Ако продадената вещ носи плодове или други доходи (например наем, дивидент или реколта), купувачът дължи лихви за цената от деня, в който е получил вещта. Това важи дори ако цената все още не е станала изискуема за плащане. Идеята е, че щом купувачът вече се ползва от ползите на вещта, той трябва да компенсира продавача за времето, през което парите не са били в неговата каса.
Какво показва практиката
Важно е да разберете, че съдебната практика често разглежда чл. 200 от ЗЗД в контекста на други норми, особено когато става дума за обезщетения за вреди. Въпреки че горните решения цитират чл. 200 от Кодекса на труда (КТ) или други норми, те илюстрират как съдовете подхождат към изчисляването на задължения и лихви, което е пряко свързано с логиката на чл. 200 от ЗЗД. Ето няколко извода, базирани на предоставените актове:
Ако имате право на обезщетение, което включва пропуснати ползи или лихви, съдът ще прецени дали сумата е изискуема и от кога тече лихвата. В Определение № 729 от 28.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 544/2017 г. се разглежда въпросът за обезщетение за имуществени вреди, включващо пропуснати ползи. Съдът потвърждава задължението за плащане на сумата ведно със законната лихва от определен ден. Това показва, че когато задължението за плащане е установено, лихвата тече от момента на изискването или от момента на настъпване на вредата, ако е предвидено в нормата. За купувача това означава, че ако е получил вещта, но не е платил, лихвата може да тече от деня на предаването, ако вещта носи доходи.
Ако съдът намали обезщетението поради принос на пострадалия, окончателната сума за плащане се определя след това намаляване. В Определение № 50189 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2599/2020 г. се обсъжда прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението. Съдът подчертава, че размерът на претенцията не е решаващ за действителния размер на вредата, а за границата на присъждането. За вашата сделка това означава, че ако има спор за дефекти и вие искате намаляване на цената, съдът ще определи справедливата сума, която трябва да платите, а не непременно тази, която сте поискали да задържите.
Ако искът е за разлика в обезщетение, съдът разглежда дали първоначалната сума е била изплатена и каква е разликата. В Определение № 2700 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 529/2025 г. се разглежда иск за разлика над вече изплатена сума. Това е аналог на ситуация, в която купувачът е платил част от цената, но твърди, че дължи по-малко поради дефекти. Съдът проверява дали разликата е основателна. Ако сте платили, но твърдите, че вещта е дефектна, вие трябва да докажете размера на намалената стойност, за да си върнете разликата.
Ако има спор за разноски и лихви, те се присъждат отделно от главницата. В Определение № 5668 от 5.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2219/2024 г. се обсъждат разноски за адвокатско възнаграждение. Въпреки че това е процесуален въпрос, той показва, че ако спечелите делото за плащане на цена, ще можете да си върнете и разходите за адвокат, ако съдът ги присъди.
Чести грешки
Много страни правят грешки, които водят до загуба на делото или до ненужни разходи. Ето най-честите:
– Купувачът отказва да плати остатъка, без да е предявил иск за разваляне на договора или за намаляване на цената. Просто задържане на парите се тълкува като неизпълнение на задължението за плащане.
– Продавачът предава вещта, преди да е получил пълното плащане, без да е сключил писмено споразумение за отсрочка. После се оказва, че купувачът не плаща, а продавачът е в по-слаба позиция, защото вече е изпълнил своето задължение.
– Страните не документират момента на предаване. Ако няма подписан протокол за предаване-получаване, е трудно да се докаже от кога тече лихвата за цената или от кога купувачът е поел риска за вещта.
– Купувачът твърди, че е платил в брой, но няма разписка. Продавачът твърди, че не е получил парите. В съда липсата на писмено доказателство за плащане е фатална за купувача.
– Страните смесват задълженията по чл. 200 ЗЗД с изискванията за форма на договора. Липсата на нотариална форма за имот не освобождава купувача от задължението да плати, ако е получил вещта, но може да доведе до нищожност на сделката и връщане на даденото.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако сте купувач:
1. Уверете се, че имате доказателство за плащането (банков превод, разписка).
2. Ако вещта е дефектна, не отказвайте плащането без основание. Предявете иск за намаляване на цената или за разваляне на договора, ако дефектите са съществени.
3. Поискайте писмено потвърждение за предаването на вещта, за да знаете от кога тече лихвата за цената, ако тя не е изплатена.
Ако сте продавач:
1. Не предавайте вещта, преди да сте получили пълното плащане, освен ако не имате солидна гаранция или писмено споразумение за разсрочено плащане с обезпечение.
2. Ако купувачът не плаща, но е получил вещта, предявете иск за плащане на цената и за лихви от деня на предаването, ако вещта носи доходи.
3. Документирайте всяка комуникация с купувача относно плащането и предаването.
Въпроси и отговори
Въпрос: Трябва ли да плащам, ако не съм получил фактура?
Отговор: Да, ако сте получили вещта и сделката е валидна. Фактурата е данъчен документ, а не основание за плащане по гражданско право. Задължението за плащане възниква от договора и предаването на вещта.
Въпрос: Мога ли да задържа плащането, ако вещта има малък дефект?
Отговор: Не можете да задържите цялата сума. Можете да поискате намаляване на цената, съответстващо на стойността на дефекта. Задържането на цялата сума се счита за неизпълнение.
Въпрос: От кога дължа лихва, ако съм купил апартамент, който отдавам под наем?
Отговор: Ако не сте платили пълната цена, дължите лихва за цената от деня, в който сте получили апартамента, защото той носи доходи (наем).
Въпрос: Какво става, ако сме уговорили устно, че ще плащам на части?
Отговор: Устната уговорка е валидна, но трудна за доказване. Ако продавачът я отрече, вие сте длъжен да платите изцяло, освен ако не докажете уговорката с свидетели или други доказателства.
Срокове и такси
Материалът не съдържа конкретни данни за държавни такси за искове по чл. 200 ЗЗД. Обикновено таксите се определят от Закона за държавните такси и зависят от размера на иска. За адвокатски разноски, както се вижда от решенията (напр. Определение № 5668 от 5.12.2024 г.), съдът може да присъди адвокатско възнаграждение в полза на печелившата страна, ако е поискано и обосновано. Сроковете за обжалване на решенията по чл. 288 ГПК (касацонно производство) са посочени в определенията, но за първоинстанционни искове по чл. 200 ЗЗД сроковете са стандартните за граждански дела.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 200 ЗЗД
- Решение № 50 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2020 г — Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.
- Решение № 53 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2020 г — Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.