Когато доставчикът не е платил за всяка пратка: как да си върнете парите по договор за периодични доставки
Много фирми и самостоятелни търговци сключват дългосрочни договори за доставка на стоки или услуги. Вие доставяте месечно, тримесечно или по друг уговорен график, а клиентът плаща. Но какво става, ако клиентът спре да плаща за последните няколко доставки, а вие искате да си съберете вземането? Често възниква спорът: трябва ли да изчакате края на целия договор, за да съдите за цялата сума, или можете да съдите за всяка неплатена пратка отделно?
Този въпрос е изключително чест в търговската практика. Причината е проста: договорите за периодични доставки са стандартизирани, но плащанията често се забавят или се оспорват за конкретни партиди. Когато стигне до съд, двете страни имат различна позиция. Доставчикът иска бързо и лесно събиране на дълга за всяка пропусната доставка. Клиентът пък често се опитва да забави процеса, твърдейки, че неговите възражения (например за качество на стоката) важат за целия договор, а не само за една доставка. Тук на помощ идва чл. 208, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Откога да знам, че казусът е за мен
Ако попадате в някой от следните сценарии, тази норма е пряко приложима към вашия случай:
* Вие сте доставчик на гориво, строителни материали, хранителни продукти или енергия и клиентът е спрял да плаща за последните три или четири доставки, но продължава да приема стоката.
* Вие сте клиент, който е получил дефектни стоки в една конкретна пратка, и искате да откажете плащането за тази пратка, без да прекъсвате целия договор с доставчика.
* Вие сте доставчик и клиентът твърди, че има общи възражения по договора, които блокират плащането за всички досегашни доставки, въпреки че за повечето от тях няма спор.
* Вие сте клиент и доставчикът е прекратил доставките, защото не сте платили за предишни пратки, а вие твърдите, че правото му е прекратено, защото не е изпълнил задълженията си по последните доставки.
* Вие сте адвокат или юрисконсулт и трябва да прецените дали искът за събиране на вземане е предявен в правилния момент, или е преждевременен.
Какво казва законът — на човешки език
Законът е ясен и логичен. Чл. 208, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите гласи, че при договорите за периодични доставки цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях.
На прост език това означава следното: всяка доставка е самостоятелно събитие, което поражда самостоятелно задължение за плащане. Когато доставчикът ви предаде стоката или извърши услугата за този месец, вие дължите парите за тази конкретна пратка. Не е нужно да чакате края на годината или края на договора, за да възникне правото на доставчика да поиска парите си. Вземането възниква в момента на доставката.
Това е важно, защото означава, че всяка неплатена доставка е самостоятелен повод за съдебен спор. Доставчикът не е длъжен да натрупва дългове и да чака, докато сумата стане голяма. Той може да съди за всяка пропусната пратка веднага след като срокът за плащане изтече. Обратно, ако клиентът има оплаквания за конкретна пратка, той може да откаже плащането за тази пратка, но това не го освобождава автоматично от задължението да плати за всички останали, за които няма спор.
Какво показва практиката
Върховният касационен съд е разгледал многократно въпроси, свързани с изпълнението на договорни задължения и изискуемостта на вземанията, като често препраща към принципите, залегнали в чл. 208 от ЗЗД, или към общите правила за изискуемост. Ето какво произтича от конкретни решения на Върховния касационен съд, които хвърлят светлина върху прилагането на тези норми в търговските спорове:
1. **Ако спорът е за застрахователно обезщетение, свързано с периодични плащания или задължения, съдът изисква стриктно доказване на причинно-следствената връзка за всяко конкретно събитие.** В Определение № 668 от 18.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3286/2015 г., I т. о., съдът подчертава, че при възникване на застрахователно събитие дължимостта на обезщетението се преценява в очертаните от конкретния договор предели. Това означава, че ако имате спор за плащане, свързано с конкретна доставка или събитие, трябва да докажете връзката между неизпълнението и щетата точно за този случай, а не общо за договора.
2. **Ако твърдите, че срокът за плащане е отложен или изменен, трябва да го докажете изрично или чрез поведение.** В Определение № 2538 от 21.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 823/2025 г., II т. о., съдът разглежда въпроса за началния момент на давността и изискуемостта. Съдът приема, че ако не е доказано изрично отлагане на плащането или конклудентни действия (поведение), които да показват съгласие за отлагане, вземането става изискуемо в нормалния срок. За клиента това означава: не можете просто да спрете да плащате, очаквайки съдът да приеме, че сте се договорили за по-късен срок, ако няма такова доказателство.
3. **Ако става въпрос за застраховка на активи, подложени на периодични проверки или доставки, съдът изисква доказателства за състоянието в момента на събитието.** В Определение № 682 от 19.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 2443/2022 г., I т. о., съдът отхвърля иск за обезщетение, защото ищецът не е доказал, че е изпълнил задълженията си по поддръжката на активите преди настъпване на вредата. Това е аналог на чл. 208: ако не сте изпълнили задължението си за конкретния период (например поддръжка или доставка на качествена стока), не можете да претендирате за обезщетение или плащане за този период.
4. **Ако размерът на задължението се определя по конкретни критерии в момента на доставката или събитието, съдът прилага тези критерии строго.** В Определение № 752 от 11.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 3551/2015 г., II т. о., съдът потвърждава, че размерът на обезщетението се определя към момента на настъпване на събитието въз основа на експертиза. За търговските договори това означава, че цената за всяка доставка се фиксира в момента на доставката. Не можете да променяте ретроспективно цената за вече платени или неплатени пратки, освен ако договорът не предвижда изрично такава възможност.
5. **Ако имате възражения по договора, те трябва да са релевантни за конкретната доставка, за да блокират плащането.** В множество определения, като Определение № 252 от 11.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1096/2021 г., I т. о., съдът разглежда въпроси на изпълнението и неизпълнението. Практиката показва, че общи оплаквания по договора не са достатъчни, за да се откаже плащането за конкретна доставка, ако самата доставка е била извършена правилно.
Чести грешки
* Грешка 1: Клиентът спира да плаща за всички доставки, защото има спор за една. Това е опасно. Съдът може да присъди лихва за забавено плащане за всички останали доставки, за които няма основание за отказ.
* Грешка 2: Доставчикът чака края на договора, за да съди за дългове. Това е ненужно забавяне. Можете да съдите за всяка просрочена пратка отделно, което ускорява събирането на парите.
* Грешка 3: Липса на доказателства за конкретната доставка. Ако не можете да докажете, че сте доставили стоката или извършили услугата за конкретния месец, искът ви ще бъде отхвърлен, дори да имате договор.
* Грешка 4: Твърдение за “обща сметка” без разбивка. В съда трябва да представите разбивка на дълговете по всяка доставка. Не можете просто да кажете “дължи ми 10 000 лева”. Трябва да кажете: “за януари дължи 2000, за февруари 3000” и т.н.
Как се води казусът
Ако сте доставчикът (ищете парите):
1. Съберете всички документи за всяка неплатена доставка: фактури, товарителници, актове за приемане.
2. Направете разбивка на дълговете по месеци или пратки.
3. Изпратете покана за плащане за всяка просрочена пратка отделно или обща покана с разбивка.
4. Предявете иск за събиране на вземане. В иска изрично позовавайте на чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, за да обосновете, че всяка доставка е самостоятелно вземане.
5. Ако клиентът има възражения за конкретна пратка, отделете тази пратка от иска или я обосновете с доказателства за качеството.
Ако сте клиентът (се браните):
1. Проверете дали доставчикът е изпълнил задълженията си за всяка конкретна пратка, за която искате да откажете плащане.
2. Документирайте всяко нарушение за конкретната доставка (снимки, актове, кореспонденция).
3. Не спирайте плащанията за пратки, за които нямате оплаквания. Платете ги, за да покажете добра воля.
4. В отговора на иска твърдете, че отказът за плащане е само за конкретните дефектни пратки, а не за целия договор.
5. Ако твърдите, че сте се договорили за отлагане на плащането, представете доказателства за това (имейли, протоколи от срещи).
Въпроси и отговори
Въпрос: Трябва ли да прекратя договора, за да съдя за неплатени доставки?
Отговор: Не. Можете да съдите за неплатени доставки, докато договорът е в сила. Чл. 208 позволява събиране на вземането за всяка доставка поотделно.
**Въпрос: Клиентът твърди, че стоката е била дефектна преди 6 месеца. Мога ли да откажа плащане за днешната доставка?**
Отговор: Не. Възражението за дефект важи за конкретната доставка, за която е направено. То не блокира плащането за нови, качествени доставки, освен ако дефектът не е систематичен и не е бил заявен своевременно.
Въпрос: Как да докажа, че съм доставил стоката?
Отговор: С подписани товарителници, актове за приемане или електронни записи за доставка. Без тези документи, дори да имате договор, ще е трудно да докажете, че задължението за плащане е възникнало.
Срокове и такси
В предоставения материал не са посочени конкретни срокове за обжалване или размери на държавни такси, специфични за чл. 208 от ЗЗД, тъй като това е материалноправна норма, а не процесуална. Сроковете за предявяване на иск се определят от общите правила за погасителна давност (обикновено 5 години за търговски вземания, но това зависи от конкретния случай). Таксите за съдебно производство се определят по Закона за държавните такси. За конкретни изчисления за вашия казус е необходимо да се консултирате с адвокат, тъй като размерът на таксата зависи от размера на иска.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 208 ЗЗД
- Решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г — Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение № 104 от 24.01.2012 г.
- Решение № 126 от 26.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 357/2012 г — Така учреденият сервитут е от категорията на доброволните, договорни сервитути, като договорът е правопораждащият юридически факт на сервитутното право на преминаване и подлежи на вписване в имотния регистър.