Мога ли да поискам обезщетение за пропуснат полза при неизпълнение по ЗЗД

Зает ли сте пари от приятел или бизнес партньор и не знаете как да ги си върнете?

Много хора смятат, че ако са дали или взели пари назаем, достатъчно е просто да го кажат на думата. В реалността обаче, когато дойде време за връщане, често възникват спорове. Единият твърди, че е дал пари за бизнес, другият – че е подарък или инвестиция. Трети не помни точната сума или датата. Именно тук на помощ идва Законът за задълженията и договорите (ЗЗД), а по-конкретно чл. 240, ал. 1. Тази норма е фундаментът на всяко заемно правоотношение в България. Тя е изключително често прилагана, защото парите са най-честият обект на сделки между частни лица и фирми.

Откога да знам, че казусът е за мен

Ако се чудите дали имате работа с разпоредбата за заем, помислете дали някоя от следните ситуации не ви е позната:

• Дали сте на приятел или роднина пари в брой или по банков превод, без да подпишете официален договор, и сега този човек отказва да ги върне, твърдейки, че сте ги дали като подарък.
• Вие сте взели пари от фирма или физическо лице за лични нужди или за развитие на бизнес, но не сте уговорили писмено лихва, и сега ви искат допълнителни суми за “използване на парите”.
• Имате спор с бизнес партньор, който твърди, че средствата, които сте му превели, са заем, който трябва да върнете, докато вие смятате, че това е вноска в капитала на дружеството или предоплата за услуга.
• Вие сте цессионарий (лице, което е купило вземане) и се опитвате да си съберете парите от длъжник, който се позовава на липса на писмен договор за първоначалния заем.
• Получили сте иск от съда, в който се твърди, че дължите сума по договор за заем, сключен преди години, и не разбирате какви са вашите права, особено що се отнася до лихвите и сроковете.

Какво казва законът – на човешки език

Законът дефинира заема като договор, при който едната страна (заемодателят) предава в собственост на другата страна (заемателя) пари или други заменими вещи. Ключовата дума тук е “собственост”. Заемателят става собственик на парите и може да ги харчи както реши. В замяна на това, той се задължава да върне същата сума пари или вещи от същия вид, количество и качество.

Важно е да се знае, че по принцип заема е безлихвен. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено изрично и писмено. Ако сте дали пари на приятел и не сте подписали документ, в който пише, че той дължи лихва, съдът няма да присъди такава. Изключение правят банките, за които правилата са по-различни. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне парите в течение на един месец от искането на заемодателя. Това означава, че ако не сте определили конкретна дата за връщане, заемодателят трябва да ви изпрати покана за плащане, и от този момент започва месечният срок.

Какво показва практиката

Съдебната практика по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е богата и устойчива. Ето какво означава тя за вас, базирано на реални решения на Върховния касационен съд (ВКС):

Ако имате спор за лихви по заем между фирми или физически лица, съдът ще провери дали уговорката е била писмена. В Определение № 108 от 9.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1763/2021 г., съдът потвърждава присъждането на договорна лихва, но само защото е имало писмено основание. Ако липсва такъв документ, претенцията за договорна лихва ще бъде отхвърлена, дори да сте уговорили лихвата устно.

Ако сте купили вземане по договор за цесия (прехвърляне на права), вашите права зависят от първоначалния договор. В Определение № 54 от 25.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2032/2018 г., съдът разглежда иск за сума по договор за цесия, произтичащ от невърнат паричен заем. Практиката показва, че цессионарият може да търси главницата и лихвите, ако те са били част от първоначалното правоотношение и са доказани.

Съдът строго разграничава заема от други правоотношения, като инвестиция или дарение. В Определение № 1249 от 24.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2672/2024 г., ВКС не допуска касация, потвърждавайки, че въпросите за квалификацията на правоотношението зависят от конкретните обстоятелства. Ако не можете да докажете, че парите са дадени с задължение за връщане, съдът може да квалифицира сделката като дарение или инвестиция, което променя изхода на делото.

При липса на писмена уговорка за лихва, се дължи само законна лихва за забава, но не и договорна. В Определение № 158 от 23.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 1498/2019 г., се разглежда спор, свързан с разноски и материалноправни въпроси по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Съдовете последователно прилагат правилото, че без писмена уговорка, лихва не се дължи, освен ако не е настъпила просрочие, при което започва да тече законна лихва.

Ако сте един от страните в спор, който е стигнал до ВКС, имайте предвид, че не всяко решение може да се обжалва. В повечето от цитираните определения (например № 108 от 9.05.2022 г. и № 54 от 25.02.2019 г.), ВКС не допуска касационно обжалване, защото липсват основанията по чл. 280 от ГПК. Това означава, че въззивното решение става окончателно и влиза в сила, ако ВКС не види сериозен правен проблем в него.

Чести грешки

• Липса на писмен договор: Много хора разчитат на доверие. Ако не подпишете документ, в който пише, че парите са заем, а не дарение или инвестиция, ще е много трудно да докажете това в съда.
• Устна уговорка за лихва: Ако сте уговорили лихва устно, но не сте я вписали в договор, съдът няма да я присъди. Законът изисква писмена форма за уговорката за лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
• Пропускане на срока за погасителна давност: Заемните вземания се погасяват по давност. Ако не предявите иск навреме, губите правото си да търсите парите съдебно.
• Смесване на заема с други сделки: Ако преводът е бил за “инвестиция” или “предоплата”, а не за “заем”, съдът ще го квалифицира различно. Трябва ясно да разграничите намерението си.
• Липса на доказателства за предаване на парите: Не е достатъчно да твърдите, че сте дали пари. Трябва да представите банкови извлечения, разписки или свидетелски показания, че парите реално са били предадени.

Какво да направите стъпка по стъпка

Ако искате да си върнете парите (вие сте заемодател):

1. Съберете всички доказателства за предаване на парите (банкови преводи, разписки, имейли, в които се говори за дълга).
2. Изпратете официална покана за плащане (препоръчително с обратна разписка или чрез адвокат), в която изисквате сумата в 1-месечен срок.
3. Ако срокът изтече и парите не са върнати, предявете иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за главницата и чл. 86 ЗЗД за законна лихва за забава.
4. Проверете дали не е изтекла погасителна давност.

Ако сте обвинени, че дължите заем (вие сте заемател):

1. Проверете дали имате писмен договор. Ако няма такъв, съберете доказателства, че парите не са били заем (например, че са били дарение, инвестиция или плащане за услуга).
2. Ако договорът е писмен, проверете дали е уговорена лихва. Ако не е, оспорете претенцията за договорна лихва.
3. Проверете дали искането за плащане е направено правилно и дали е изтекъл месечният срок.
4. Ако смятате, че сумата е била върната, съберете доказателства за плащането (банкови извлечения, разписки).
5. Ако делото е в съда, изчакайте решението на въззивния съд, преди да обжалвате пред ВКС, тъй като достъпът до касация е ограничен.

Въпроси и отговори

Въпрос: Трябва ли задължително да имам нотариален договор за заем?

Отговор: Не, не е задължително да е нотариален. Обикновен писмен договор е достатъчен. Дори устният договор е валиден, но е много трудно да се докаже в съда. Писмената форма е силно препоръчителна за доказателствени цели.

Въпрос: Мога ли да искам лихва, ако не сме я уговорили в договора?

Отговор: Не, не можете да искате договорна лихва, ако не е уговорена писмено. Можете обаче да искате законна лихва за забава, ако длъжникът е закъснял с плащането след изтичане на срока за връщане.

Въпрос: Какъв е срокът за предявяване на иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД?

Отговор: Общият погасителен срок за вземания по заеми е 5 години. Той започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо (обикновено след изтичане на месечния срок от покана за плащане или от уговорената дата за връщане).

Срокове и такси

В материалите не се посочват конкретни държавни такси за предявяване на иск по чл. 240 ЗЗД, тъй като те зависят от размера на иска и се определят по Наредба № 4 от 2005 г. за държавните такси. Що се отнася до сроковете за обжалване, в цитираните определения на ВКС се споменава, че определенията за недопускане на касация обикновено не подлежат на обжалване, освен в изрично посочените случаи (например, ако жалбата е оставена без разглеждане, може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок). Разноските за адвокат в касационното производство, както се вижда от Определение № 1249 от 24.04.2025 г., могат да възлязат на няколко хиляди лева (в примера – 3000 лв. и 1200 лв.), в зависимост от договореното възнаграждение и изхода на делото.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 240 ЗЗД

• Решение № 101 от 12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 857/2009 г — Когато първоинстанционният съд не е обсъдил някои от твърдените в исковата молба обстоятелства, въззивният съд като инстанция по същество следва да изложи мотиви относно инвокираните от ищеца факти и обстоятелства.
• Решение № 434 от 2.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 646/2023 г — Този извод произтича от логическото и граматическото тълкуване на императивната норма на чл.