Няма да търся съдебна отговорност, ако близък ми е в безсъзнание
Когато близък човек причини щети, докато е в състояние, при което не разбира или не контролира постъпките си, много хора се питат дали ще трябва да плащат от джоба си. Това е един от най-честите и емоционални правни въпроси, с които се сблъскват семействата. Често се случва при инциденти с пълнолетни лица с психични разстройства, при тежки епилептични припадъци или при внезапни състояния, свързани с деменция. Клиентите ни често питат: „Аз ли съм виновен, защото не съм го пазил?“ или „Той ли трябва да плати, след като не е бил в себе си?“. Отговорът не е черно-бял, а зависи от конкретните обстоятелства и от това дали е имало надзор.
Откога да знам, че казусът е за мен
Ако някое от следните ситуации ви засяга, нормата за отговорност на неспособно лице вероятно ще е ключова за вашия случай:
- Вие сте родител или настойник на пълнолетно лице, което има поставена диагноза, влияеща на разсъдъка му, и то е причинило материална или телесна повреда на трето лице.
- Вие сте пострадал от човек, който е бил в момент на пълна безсъзнание или психичен срив, и търсите кой да ви обезщети.
- Вие сте собственик на имот или превозно средство, което е повредено от лице, което не е могло да контролира поведението си в момента на инцидента.
- Вие сте работодател или институция, която упражнява надзор над лица с намалена дееспособност, и възниква спор за това дали сте могли да предотвратите щетата.
- Вие сте причинил щета, докато сте бил под влияние на лекарства или болест, която не сте могли да предвидите, и се страхувате от съдебен иск.
Какво казва законът — на човешки език
Законът за задълженията и договорите (чл. 47, ал. 1) поставя ясна граница на вината. Основното правило е просто: ако човек не е способен да разбира какво прави или да ръководи постъпките си в момента на причиняване на щетата, той не отговаря за тази щета. Логиката е, че не може да се наказва някой за действия, които не е можел да контролира.
Има обаче важно изключение. Ако неспособността е причинена виновно от самия него, той пак отговаря. Например, ако човек е знаел, че има епилепсия, но е карал кола въпреки забраната на лекарите, или ако е бил в безсъзнание, защото е прекалил с алкохол или наркотици по своя воля. В тези случаи защитата „не съм бил в себе си“ не важи.
Втората част на чл. 47, ал. 2 прехвърля отговорността към лицето, което е задължено да упражнява надзор над неспособния. Това обикновено са родителите на пълнолетни лица с психични разстройства, настойниците или институциите. Те отговарят за щетите, освен ако не докажат, че не са били в състояние да предотвратят настъпването им, въпреки че са положили необходимите грижи.
Какво показва практиката
Важно е да разберете, че съдебната практика по този въпрос е изключително строга и изисква конкретни доказателства. Ето какво ни показват решенията на Върховния касационен съд (ВКС), които разглеждат подобни спорове:
Ако сте пострадал от лице, което е било в състояние на пълна неспособност, съдът ще проверява дали е имало виновно поведение преди това. В Решение № 61 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1298/2023 г. се разглежда въпросът за отговорността, като се подчертава, че липсата на способност за ръководство е ключов критерий. Съдът не приема леко твърденията за неспособност, ако не са подкрепени с медицински документи от момента на инцидента.
Ако вие сте лицето, което е упражнявало надзор, съдът ще търси дали сте могли да предотвратите щетата. В Определение № 1377 от 5.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2789/2024 г. се разглеждат сложни казуси, свързани с несъстоятелност и отговорност, където принципът за надзор се прилага стриктно. Ако не сте могли физически или фактически да спрете действието, отговорността ви може да отпадне.
Ако спорът е за договорни отношения, които са били сключени в състояние на неспособност, практиката е различна. В Решение № 53 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1331/2016 г. се разглежда нищожност на сделки, но принципът за липса на воля и разум е сходен. Ако лицето не е могло да разбере съдържанието на действието, сделката може да е невалидна, но това не винаги освобождава от отговорност за причинени вреди на трети лица.
В Решение № 97 от 5.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2075/2024 г. се обсъждат въпроси на договорната отговорност, които често се преплитат с деликтната. Ако неспособността е била временна и непредвидима, съдът ще прецени дали е имало предходна виновност.
В Решение № 31 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 856/2023 г. се разглеждат щети, причинени при изпълнение на задължения. Ако лицето е било в състояние, при което не е могло да изпълни задължението си, но не е било виновно за това състояние, отговорността му се ограничава.
В Решение № 50005 от 16.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 703/2022 г. се потвърждава, че бързината на инцидента и невъзможността за реакция са важни фактори. Ако надзорът е бил невъзможен в конкретния момент, отговорността на надзорника се отменя.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако вие сте пострадалата страна:
- Съберете незабавно медицински документи за причинителя, които доказват състоянието му в момента на инцидента.
- Установете кой е бил лицето, задължено с надзор (родител, настойник, институция).
- Поискайте обезщетение първо от лицето с надзор, тъй като то е по-често платежоспособно.
- Докажете, че надзорникът е знаел за състоянието и е пропуснал да вземе предпазни мерки.
Ако вие сте лицето, което е причинило щетата или е било под надзор:
- Докажете с лекари, че в момента на действието не сте могли да разбирате или ръководите постъпките си.
- Ако сте били под надзор, докажете, че надзорникът е положил всички възможни грижи и не е могъл да предотврати инцидента.
- Ако неспособността е била причинена от вашата вина (алкохол, наркотици, пренебрегване на лечение), подгответе се за пълна отговорност.
- Проверете дали имате застраховка „Гражданска отговорност“, която може да покрие щетите.
Въпроси и отговори
Въпрос: Трябва ли да плащам, ако синът ми, който е психично болен, е счупил витрината на съседа?
Отговор: Не вие лично, ако не сте били виновни за състоянието му. Но като надзорник, вие отговаряте за щетата, освен ако не докажете, че не сте могли да я предотвратите, въпреки че сте го пазели както трябва.
Въпрос: Ако съм бил в припадък, докато карам, и съм блъснал кола, ще платя ли?
Отговор: Зависи. Ако припадъкът е бил неочакван и не сте знаели за здравословния си проблем, може да не отговаряте. Но ако сте знаели, че имате склонност към припадъци и сте карали въпреки това, ще отговаряте пълноценно, защото неспособността е виновно причинена от вас.
Въпрос: Кой доказва, че лицето е било неспособно?
Отговор: Лицето, което се защитава с това, трябва да докаже липсата на способност за разум и воля. Обикновено това става с медицински експертизи и свидетелски показания.
Въпрос: Мога ли да поискам обезщетение от държавата, ако лицето е в психиатрична болница?
Отговор: Да, ако болницата е имала задължение за надзор и е допуснала пропуск. Отговорността се прехвърля към институцията, която е упражнявала надзора.
Срокове и такси
В материалите, предоставени за анализ, не са посочени специфични срокове за предявяване на иск по чл. 47 ЗЗД, тъй като те следват общите погасителни срокове по ЗЗД (обикновено 5 години от узнаване на вредителя и щетата, но не по-късно от 10 години от причиняването).
Относно таксите, в Решение № 61 от 29.05.2024 г. е посочено, че ищецът, чиито иск е отхвърлен, не получава разноски, а ответникът има право на адвокатско възнаграждение. В Определение № 956 от 17.04.2024 г. се споменава държавна такса в размер на 441,46 лева за касационно обжалване, което показва, че високите инстанции изискват значителни държавни такси. Винаги проверявайте актуалните тарифи за държавни такси, тъй като те се променят.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 47 ЗЗД
- Решение № 10392 от 12.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2009 г — За да е налице нарушение по смисъла на ЗЗД, не е необходимо във всички случаи поведението на извършителя да се възприема по идентичен начин и от засегнатото лице.
- Решение № 7461 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11810/2014 г — Следователно, за да се приеме, че е осъществена пряка дискриминация, е необходимо да се установи, че дадено лице е третирано по-неблагоприятно на основание на някои от признаците, посочени в чл.