ВКС: Кога се прекъсва погасителната давност по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД

Може ли обезщетението ми да намалее, ако и аз съм допринесъл за произшествието?

Това е един от най-честите въпроси, които ни задават клиенти, след като са претърпели пътен инцидент или друг вид увреждане. Често се случва застрахователната компания да не оспори факта, че е била виновна за произшествието, но да твърди, че вие като пострадал сте били небрежни. Например, че не сте носили предпазен колан, че сте влезли в кола с пиян шофьор или че сте пренебрегнали основни правила за безопасност. В правото това се нарича съпричиняване. Законът предвижда, че ако вашите действия са допринесли за настъпването на вредите, дължимото обезщетение може да бъде намалено. Разбирането на тази норма е критично, защото тя може да промени крайната сума, която ще получите, с десетки или дори стотици хиляди лева.

Откога да знам, че казусът е за мен

Този правен въпрос засяга вашия случай, ако се припознаете в някой от следните житейски сценарии:

• Вие сте пътник в автомобил и сте били без предпазен колан, а застрахователят твърди, че именно липсата на колан е причинила по-тежките ви травми.
• Вие сте качили в кола водач, за когото сте знаели, че е консумирал алкохол, и сега застрахователят иска да намали обезщетението, защото сте поели риск.
• Вие сте пешеходец, който е преминал на червен светофар или е бил на непозволено място, и застрахователят твърди, че вашата грешка е довела до удара.
• Вие сте претърпели злополука на работното място или в обществено пространство, но работодателят или отговорното лице твърди, че сте игнорирали инструкции за безопасност.
• Вие сте получили обезщетение, но застрахователят е обжалвал решението, като твърди, че съдът е пропуснал да отчете вашата вина за произшествието.

Какво казва законът — на човешки език

Разпоредбата, която регулира този въпрос, е чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. На прост език тя гласи следното: ако вие като пострадал човек сте допринесли за настъпването на вредите, които сте понесли, съдът има право да намали обезщетението, което ви се дължи.

Важно е да разберете, че това не е автоматично правило, което задължително намалява сумата. Думата в закона е “може”. Това означава, че съдът преценява конкретната ситуация. Ако вашата небрежност е била незначителна или няма пряка връзка с тежестта на травмите, обезщетението може да не бъде намалено изобщо. Но ако вашите действия са били основна причина за увреждането, намалението може да бъде съществено.

Какво показва практиката

Върховният касационен съд е разгледал стотици подобни казуси. Ето какво означава тази практика за вас, базирано на конкретни решения:

• Ако застрахователят твърди, че сте били без предпазен колан, той трябва да го докаже с експертиза. В Определение № 50009 от 8.02.2024 г. по т. д. № 2139/2022 г. на ВКС съдът отхвърли твърдението за съпричиняване, защото вещото лице е установило, че по травмите се вижда, че коланът е бил поставен правилно. Ако травмите биха били различни или по-тежки без колан, съдът приема, че сте били защитени.
• Ако сте пътник в кола с пиян водач, съдът може да намали обезщетението, защото сте поели риск. В Определение № 50078 от 7.02.2023 г. по т. д. № 986/2022 г. на ВКС се приема, че застрахователят е доказал съпричиняването, тъй като пътниците са знаели, че шофьорът е пил, и все пак са се качили. Съдът прецени, че това знание е поставило живота им в риск.
• Застрахователят трябва да повдигне възражението за съпричиняване още в първата инстанция. В Решение № 60129 от 28.01.2022 г. по т. д. № 1992/2020 г. на ВКС се подчертава, че приносът на пострадалия трябва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд. Ако застрахователят мълчи в началото, не може да го направи по-късно.
• Обжалването пред ВКС не е автоматично, ако спорът е за преценка на доказателства. В Определение № 775 от 28.03.2024 г. по т. д. № 1533/2023 г. на ВКС касационното обжалване не е допуснато, защото въпросите са били свързани с обсъждането на доказателствата, а не с нов правен принцип. Това означава, че ако съдът вече е преценил дали сте допринесли за вредата, трудно може да промените решението чрез касация.
• Ако застрахователят спечели делото за съпричиняване, вие рискувате да платите неговите разноски. В същото Определение № 775 от 28.03.2024 г. касаторите са осъдени да заплатят адвокатско възнаграждение на застрахователното бюро в размер на хиляди лева. Това е сериозен финансов риск, ако загубите спора за съпричиняване.
• Съпричиняването се преценява в контекста на конкретните обстоятелства. В Определение № 50009 от 8.02.2024 г. се посочва, че изводите на съда са основани на конкретни доказателства и заключения на вещи лица. Не съществува универсално правило, че липсата на колан винаги води до намаление — всичко зависи от медицинските данни за вашите травми.

Какво да направите стъпка по стъпка

Ако сте пострадал и подозирате, че застрахователят ще твърди, че сте допринесли за вредите, следвайте тези стъпки:

• Съберете всички медицински документи от самото начало. Те са ключови за доказването на връзката между травмите и механизма на произшествието.
• Ако сте били в автомобил, запишете дали сте носили предпазен колан и дали той е бил изправен. Свидетелите и полицаите в мястото на произшествието могат да потвърдят това.
• Не подписвайте никакви документи със застрахователя, в които признавате вина или небрежност, преди да сте се консултирали с адвокат.
• Ако застрахователят откаже пълното обезщетение, като позове на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, не се отказвайте. Оспорете това в съда, като поискате съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на въпроса дали вашите действия са променили тежестта на увреждането.
• В съдебния процес настоявайте за ясна мотивировка от съда. Съдът трябва да обясни защо е приел или отхвърлил съпричиняването, базирано на конкретни доказателства, а не на предположения.

Въпроси и отговори

Въпрос: Ако не съм носил предпазен колан, ще загубя ли обезщетението си напълно?

Отговор: Не напълно, но сумата може да намалее. Съдът ще прецени дали липсата на колан е причинила по-тежките травми. Ако травмите биха били същите и с колан, намалението може да е минимално или нулево, както показва практиката по Определение № 50009 от 8.02.2024 г.

Въпрос: Застрахователят твърди, че съм бил пиян. Как да се защитя?

Отговор: Ако сте бил пешеходец или пътник, фактът, че сте били в състояние на опиянение, може да се тълкува като съпричиняване, ако то е довело до невъзможност да избегнете удара. Трябва да се докаже, че увреждането е пряка последица от вашето състояние. Ако ударът е бил неизбежен и за трезв човек, съпричиняването може да не се приеме.

Въпрос: Мога ли да обжалвам решението за намаление на обезщетението до ВКС?

Отговор: Само ако има сериозен правен въпрос, който не е бил решен правилно. Ако спорът е за това дали сте носили колан или не (фактическа преценка), ВКС обикновено не допуска касация, както виждаме в Определение № 50009 от 8.02.2024 г. и Определение № 775 от 28.03.2024 г.

Срокове и такси

Процесуалните срокове за обжалване зависят от вида на акта. Касационните жалби се подават в законния срок по ГПК. Таксите за касационно обжалване са предвидени в Тарифата за държавните такси. Важно е да се има предвид, че ако загубите делото за съпричиняване, може да бъдете осъдени да заплатите разноските на застрахователя, включително адвокатско възнаграждение, както е видно от Определение № 775 от 28.03.2024 г., където сумите достигат хиляди лева. Също така, в Определение № 50078 от 7.02.2023 г. се посочва, че юрисконсултското възнаграждение на застрахователя също се присъжда на неговата страна при успех.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 51 ЗЗД

• Решение № 227 от 12.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 1020/2009 г — С посочената част на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма] искове с правно основание чл.
• Решение № 144 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4053/2013 г — Лице с трайно нарушена работоспособност е длъжно да прояви грижа за своите работи и си намери работа, подходяща според предписанията на здравните органи.