Длъжникът ви не плаща? Ето как законната лихва работи за вас
Ако сте доставчик на стоки или услуги, или просто имате вземане по договор, и длъжникът ви забавя плащането, сигурно се чудите какви са правата ви. Често срещан въпрос е: „Трябва ли да доказвам, че ми е скъпо да чакам парите, за да получа обезщетение?“ Отговорът е кратък: не, ако става въпрос за парично задължение. Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) предвижда автоматично обезщетение под формата на лихва. Това е най-честият спор в търговските и гражданските дела, защото всяко забавено плащане поражда право на лихва, без да е нужно специално условие в договора.
Откога да знам, че казусът е за мен
Разпоредбата за законната лихва се прилага в следните житейски ситуации:
- Издали сте фактура за извършена услуга или доставена стока и клиентът не е платил в уговорения срок.
- Дължникът ви е длъжник по договор за наем, кредит или заем и е пропуснал вноските.
- Съдът е осъдил длъжника да ви плати сума, но той продължава да не плаща след влизането на решението в сила.
- Имате вземане по трудов договор или обезщетение, което не е изплатено навреме.
- Държавата или община ви дължи сума по договор и не я плаща в срок.
Какво казва законът — на човешки език
Член 86 от ЗЗД е изключително защитен за кредитора. Първата му част казва, че ако някой не ви плати парично задължение, той автоматично дължи обезщетение. Това обезщетение е равно на законната лихва и започва да тече от деня, в който плащането е станало дължимо (деня на забавата). Не е нужно да доказвате, че сте претърпели реална вреда или че сте загубили възможност за инвестиция. Лихвата се дължи сама по себе си.
Втората част на члена позволява на кредитора да поиска и по-голяма сума, ако действителните вреди са по-високи от законната лихва. Но тук правилата са по-строги — трябва да докажете конкретните вреди. За повечето клиенти обаче първата част е достатъчна, защото осигурява бързо и лесно обезщетение.
Размерът на тази лихва не е фиксиран завинаги. Той се определя от Министерския съвет и обикновено се променя периодично, като се съобразява с лихвите по банковите депозити и икономическата обстановка. Важно е да знаете, че лихвата се начислява върху главницата (основната сума) и не се капитализира (не се добавя към главницата за следващ период), освен ако съдът не реши друго в специфични случаи.
Какво показва практиката
Върховният касационен съд (ВКС) е разгледал стотици дела по тази норма. Ето какво означава това за вас като клиент:
Ако имате договор за консултантски услуги или доставка, и длъжникът не плаща, съдът ще присъди лихва от деня на падежа. В Решение № 50097 от 4.03.2025 г. по т. д. № 2181/2021 г. на ВКС, I т. о., съдът потвърждава, че лихвата се дължи за целия период на забавата, дори ако част от сумата е била оспорена в предишен иск. Това означава, че не губите право на лихва за периода, в който сте водили спор за главницата, ако в крайна сметка се окаже, че задължението е съществувало.
Ако сте ищец в търговско дело, не очаквайте съдът да ви освободи от разноски, ако сте допуснали грешки в изчислението. В същото Решение № 50097 от 4.03.2025 г. се вижда, че разноските за адвокат се разпределят съобразно уважената част от иска. Ако искате лихва за период, за който нямате доказателства за забавата, тази част ще бъде отхвърлена, а вие ще платите разноските за нея.
Ако спорът е за медицински услуги или други непарични задължения, чл. 86 не се прилага директно за обезщетение за неимуществени вреди. В Определение № 2 от 6.01.2020 г. по гр. д. № 2059/2019 г. на ВКС, III г. о., съдът разграничава паричните задължения от други видове нарушения. Лихва по чл. 86 се дължи само за парични суми. Ако искате обезщетение за морални вреди, трябва да следвате други правила.
Ако вземането ви е по трудов договор, давността тече от деня, в който плащането е станало изискуемо. В Определение № 270 от 4.04.2017 г. по гр. д. № 4143/2016 г. на ВКС, III г. о., се уточнява, че за парични вземания изискуемостта настъпва в деня, в който е трябвало да се извърши плащането. Това е важно за изчисляването на лихвата — тя започва от тази дата, а не от датата на предявяване на иска.
Ако имате вземане по многогодишен договор с периодични плащания, всяко пропуснато плащане поражда отделно право на лихва. В Определение № 50246 от 7.04.2023 г. по т. д. № 2181/2021 г. на ВКС, I т. о., се разглежда въпросът за периодичните плащания. Съдът допуска касация, за да изясни кога точно започва да тече лихвата за всяка отделна вноска. За вас това означава, че трябва да изчислявате лихвата за всяка вноска поотделно, а не за общата сума.
Ако длъжникът ви е държавна институция или община, лихвата също се дължи. В Решение № 141 от 8.10.2012 г. по т. д. № 806/2011 г. на ВКС, II т. о., се разглежда спор с държавно предприятие. Практиката е, че държавата не е привилегирована и дължи законна лихва при забавено плащане, както всеки друг длъжник.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако сте кредитор (страната, която иска парите):
- Проверете договора за уговорения срок за плащане. Ако няма срок, лихвата тече от момента, в който сте поискали плащането и сте дали разумен срок.
- Изчислете лихвата за всеки ден от забавата до датата на предявяване на иска. Използвайте официалните ставки за законна лихва за съответния период.
- В исковата молба посочете ясно главницата и лихвата отделно. Не ги смесвайте в една сума.
- Ако имате доказателства за по-големи вреди (например банкова лихва, която сте платили, защото не сте получили парите си), ги приложете като отделно искане.
Ако сте длъжник (страната, която се брани):
- Проверете дали плащането е станало изискуемо. Ако срокът не е изтекъл, лихва не се дължи.
- Проверете дали сте направили плащане, което не е било признато. Ако сте платили, лихвата спира от деня на плащането.
- Възразете срещу изчислението на лихвата, ако смятате, че е грешно. Често кредиторите използват грешни ставки или период.
- Ако оспорвате главницата, имайте предвид, че лихвата може да продължи да тече, докато съдът не реши спора.
Въпроси и отговори
Трябва ли да има клауза в договора за лихва?
Не. Чл. 86 от ЗЗД е императивна норма. Дори в договора да не е написано нищо за лихва, тя се дължи по закон.
Мога ли да поискам лихва за периода, в който съм водил преговори?
Да, ако преговорите не са довели до ново уговорено плащане. Забавата тече от първоначалния падеж, освен ако не сте се договорили за отсрочка.
Каква е разликата между законна и договорна лихва?
Договорната лихва е тази, която сте уговорили в договора (ако е по-висока от законната). Ако не сте уговорили лихва, се прилага законната. Законната лихва е минималното обезщетение.
Лихвата ли се облага с данък?
Това е данъчен въпрос, но като цяло лихвите по вземанията са доход и могат да подлежат на данъчно облагане. Консултирайте се с данъчен специалист за конкретния ви случай.
Срокове и такси
Срокът за предявяване на иск за лихва е същият като за главницата. Обикновено е 5 години, но за някои вземания (например по трудови спорове) е 3 години. Важно е да спазите давността, защото лихвата не може да се търси, ако главницата е погасена по давност.
Държавната такса за касационно обжалване варира в зависимост от размера на иска. В Определение № 50246 от 7.04.2023 г. по т. д. № 2181/2021 г. на ВКС, I т. о., се посочва, че таксата за допускане до касация може да бъде в размер на 611.94 лв. за конкретния казус. Таксите за адвокатски разноски също се дължат от проигралата страна. В Решение № 50097 от 4.03.2025 г. по т. д. № 2181/2021 г. на ВКС, I т. о., разноските за трите инстанции са определени в размер на 12 860 лв. за уважената част от иска.
Ако сте допуснати до касация, трябва да внесете държавната такса в срок от една седмица, иначе производството се прекратява. Това е видно от Определение № 50246 от 7.04.2023 г. по т. д. № 2181/2021 г. на ВКС, I т. о.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 86 ЗЗД
- Решение № 232 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7488/2013 г — В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно.
- Решение № 291 от 2.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 959/2010 г — Законът забранява неоснователното обогатяване на едно лице за сметка обедняването на друго.