Договорът ви е нищожен ли е, защото сте уговорили прекалено много неустойки или условия?
Много бизнесмени и частни лица се сблъскват с един и същи проблем, когато подписват договори. В стремежа си да защитят интересите си или да гарантират изпълнението на задълженията, те включват клаузи, които на пръв поглед изглеждат справедливи, но в действителност са крайно несправедливи. Често се случва да уговорите неустойка, която расте безкрайно, или условия, които нарушават основните принципи на честността. Тогава идва моментът, в който другата страна отказва да плати или да изпълни договора, а вие откривате, че съдът може да отхвърли искането ви за неустойка или дори да обяви част от договора за нищожен. Това не е просто технически проблем. Това е въпрос на доверието в сделката и на реалната възможност да си върнете парите.
Законът за задълженията и договорите, по-конкретно чл. 9, поставя граница на свободата на договаряне. Тази норма е ключова, защото тя определя кога вашата воля да сключите договор среща с държавната намеса. Ако условията ви противоречат на повелителните норми на закона или на добрите нрави, те не могат да бъдат приложени. За клиента това означава, че дори да сте подписали документ, в който пише, че дължите огромна сума при забавяне, съдът може да реши, че това условие е невалидно. Разбирането на тази граница е от съществено значение, за да не останете с празни ръце след дългогодишен съдебен спор.
Какво точно казва разпоредбата
Чл. 9 от Закона за задълженията и договорите е кратък, но мощен текст. Първата алинея гласи, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Това е принципът на автономията на волята. Вие и вашата контрагентка можете да уговорите почти всичко, което пожелаете, стига то да не противоречи на две неща. Първото е повелителните норми на закона. Това са правила, които държавата е наложила и които не могат да бъдат променени по договорка между две частни лица. Второто ограничение са добрите нрави. Това е по-широкото и по-субективно понятие. То включва общоприетите морални норми в обществото, принципите на справедливост и честност.
Важно е да се отбележи, че втората алинея на чл. 9 е отменена. Това означава, че днес разчитаме само на общия принцип в първата алинея. Съдът не проверява дали договорът е “изгоден” за вас в икономически смисъл, но проверява дали условията не са неморални или незаконни. Ако уговорката ви е в разрез с добрите нрави, тя е нищожна. Нищожността означава, че тя не съществува от самото начало, сякаш никога не е била написана.
Какво показва практиката
Съдебната практика по чл. 9 е богата и показва, че съдилищата не се колебаят да намесват, когато условията са прекалено тежки или несправедливи. Ето какво трябва да знаете от реалните решения:
Ако уговорите неустойка, която расте безкрайно и не е обвързана с реалната стойност на стоката или услугата, съдът я обявява за нищожна. В Решение № 807 от 6.02.2006 г. на ВКС по д. № 324/2005 г. се разглежда случай, в който неустойката е била 0,5 на сто на ден, без краен предел и начислена върху цялата сума по договора, а не върху просрочената част. Върховният касационен съд решава, че това е в противоречие с добрите нрави, защото сумата многократно надвишава лихвата за забава и дори платеното възнаграждение. Резултатът е, че искът за неустойка е отхвърлен изцяло.
Ако сте подизпълнител в голям строителен проект, не можете автоматично да прехвърлите всички отговорности на главния изпълнител към вас, ако вашите дейности са различни. В Определение № 1410 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1820/2023 г. се потвърждава, че задълженията на главния изпълнител по международни стандарти не могат да бъдат механично превъзложени на подизпълнител, ако техническите му дейности не съвпадат по обем и вид. Това защитава подизпълнителя от прекалено тежки и неясни отговорности.
При договори за учредяване на право на строеж, страните имат свобода да включват допълнителни уговорки. В Решение № 60133 от 19.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3804/2020 г. се казва, че няма пречка договорът да включва условия, различни от самото вещно право. Това е положителен извод за клиентите, които искат да защитят допълнителни интереси, стига те да не противоречат на закона.
Ако става въпрос за дискриминация, чл. 9 от Закона за защита от дискриминация се прилага строго. В Решение № 74 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4046/2021 г. се подчертава, че всяко ограничаване на правата, което не е оправдано с легитимна цел, е недопустимо. Това е важно за наемодатели и работодатели, които трябва да внимават с условията си.
Ако сте цесионер (получили вземане по договор), не можете да претендирате условия, които са били лични за първоначалния кредитор. В Решение № 137 от 19.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2020 г. се уточнява, че въпроси за цената, свързани с личния статус на първоначалния кредитор, са неотносими за новия кредитор. Това предпазва длъжника от прекалено тежки условия, наследени от чужди договорки.
Чести грешки
Много клиенти допускат грешки при съставянето на договорите, които водят до загуба на права. Първата грешка е уговаряне на неустойка, която е по-голяма от лихвата за забава и расте безкрайно. Съдът ще я отхвърли като неморална. Втората грешка е да се включат условия, които нарушават повелителни норми, например да се ограничат правата на потребителите в нарушение на Закона за защита на потребителите. Третата грешка е да се разчита на уговорки, които са неясни или противоречиви, което води до тълкуване в полза на длъжника. Четвъртата грешка е да се игнорира фактът, че добрите нрави са динамично понятие. Това, което е било приемливо преди 10 години, днес може да се смята за неморално.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако вие сте страната, която претендира права по договора, първата стъпка е да проверите дали уговорките ви не са прекалено тежки. Ако искате неустойка, уверете се, че тя е разумна и обвързана с реалната стойност на просроченото задължение. Не я правете безкрайна. Ако сте в позиция на ответник, търсете основания за нищожност на конкретните клаузи. Посочете, че те противоречат на добрите нрави, като ги сравните с лихвата за забава или с общоприетите практики в бранша.
Въпроси и отговори
Въпрос: Мога ли да уговоря неустойка от 1 на сто на ден?
Отговор: Това е рисковано. В практиката неустойки от 0,5 на сто на ден без краен предел са обявявани за нищожни. По-добре е да уговорите по-нисък процент или да поставите горна граница на неустойката.
Въпрос: Ако договорът ми е нищожен, губя ли всичко?
Отговор: Не непременно. Нищожна е само клаузата, която противоречи на закона или добрите нрави. Останалата част от договора може да остане в сила, ако е възможно тя да съществува без нищожната част.
Въпрос: Какво са “добри нрави”?
Отговор: Това са общоприетите морални норми. Съдът ги определя в зависимост от конкретния случай, но като правило те включват честност, справедливост и забрана за експлоатация на чужда слабост.
Срокове и такси
В материалите не са посочени специфични процесуални срокове за обжалване, специфични само за чл. 9, тъй като той е материалноправна норма. Сроковете за обжалване следват общите правила на Гражданския процесуален кодекс. Таксите за държавна такса се определят по тарифата за държавни такси, събирани от съдилищата. В едно от решенията е посочено задължение за заплащане на държавна такса в размер на 30 лева при определени условия по Търговския закон.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 9 ЗЗД
- Решение № 8982 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5883/2018 г — Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл.
- Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г — Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.