Получихте ли глоба от Комисията за защита на потребителите за нелоялна търговска практика?
Ако сте търговец и сте получили заповед от Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която ви се забранява да прилагате определена практика и ви се налага глоба, вероятно се чудите дали имате шанс да оспорите акта. Често срещан проблем е, че регулаторът тълкува рекламата или етикета на продукта като „заблуждаващ“, докато вие смятате, че информацията е точна или че не вие носите отговорност за нея. Върховният административен съд (ВАС) е разгледал стотици подобни казуси по чл. 68 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и е изградил ясна практика, която може да ви помогне да разберете дали защитата ви е перспективна.
Откога да знам, че казусът е за мен
Този тип спорове възникват, когато:
- КЗП твърди, че етикетът или рекламата на вашия продукт създават грешна представа у потребителя за състава, произхода или качеството на стоката.
- Сте сте търговец на дребно (например верига магазини), но КЗП ви глоби за етикетиране, което е поставено от производителя на продукта.
- Регулаторът твърди, че практиката ви противоречи на добросъвестността, но не доказва конкретно как е заблуден потребителят.
- Сте получили заповед, в която липсват ясни фактически основания за нарушението.
- Сте използвали термин, който има традиционно значение в бранша, но КЗП го тълкува буквално и строго.
Какво казва законът — на човешки език
Законът забранява търговски практики, които накърняват икономическите интереси на потребителите. Най-често срещаното нарушение е „заблуждаваща търговска практика“. Това означава, че ако давате невярна информация за продукта или давате вярна информация, но по начин, който обърква средния потребител, практиката се счита за нелоялна.
Важно е да знаете, че законът предвижда презумпция: ако е установено, че практиката е заблуждаваща, се приема автоматично, че тя е нелоялна и противоречи на добросъвестността. Търговецът не трябва да доказва допълнително липсата на добросъвестност — това се презумира от закона. Обратно, ако практиката не е явно заблуждаваща, КЗП трябва да докаже, че тя нарушава изискванията за професионална компетентност и добросъвестност.
Какво показва практиката
Съдебната практика е богата и дава конкретни отговори на често срещани възражения на търговците:
1. Ако сте търговец на дребно и не сте поставили етикета, не носите отговорност. В Решение № 4358 от 9.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1707/2024 г. съдът отменя глоба на „ЛИДЛ България“, защото данните за съставките са били предоставени от производителя. Съдът приема, че само производителят може да бъде субект на нарушение, свързано с етикетирането, тъй като той носи отговорност за достоверността на информацията. Търговецът не е извършил заблуждаваща практика, защото не е предоставял информацията.
2. Не е нужно КЗП да доказва отделно липса на добросъвестност, ако е доказала заблуда. В Решение № 10052 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5815/2016 г. съдът потвърждава, че когато се установи, че практиката е заблуждаваща, противоречието с добросъвестността се презумира. Това означава, че ако КЗП е доказала факта на заблудата, вие не можете да се защитавате само с твърдението, че сте действали добросъвестно.
3. Термините в храните не винаги означават буквално това, което КЗП твърди. В Решение № 16282 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9032/2018 г. спорът е за бисквити с надпис „Малко масло“. КЗП твърди, че това означава задължително краве масло. ВАС приема, че в сладкарската практика терминът може да обозначава вкус и аромат, а не строго краве масло, особено когато съставът е посочен ясно. Съдът отменя глобата, защото потребителят е имал достъп до точния списък на съставките.
4. Заповедта трябва да има ясни фактически основания. В Решение № 6419 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5173/2011 г. съдът отменя заповед на КЗП, защото е издадена при липса на фактически и правни основания. Ако регулаторът не е доказал, че потребителят е бил заблуден или че практиката е била агресивна, актът е незаконосъобразен.
5. Средният потребител се счита за информирани и разсъдлив. В няколко решения (включително цитираното в Решение № 10052 от 28.07.2017 г.) се подчертава, че оценката за заблуда се прави спрямо „средния потребител“, който е достатъчно информирани и внимателни. Ако информацията е ясна за такъв човек, няма нарушение.
6. Производителят е отговорен за точността на етикета. В Решение № 11808 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11657/2023 г. се потвърждава, че производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета информация. Това е ключов аргумент за търговците на дребно.
Какво да направите стъпка по стъпка
- Прегледайте внимателно заповедта на КЗП. Проверете дали е посочено точно кое изречение или изображение е заблуждаващо.
- Ако сте търговец на дребно, съберете доказателства, че етикетът е поставен от производителя и че вие не сте го променяли.
- Подгответе становище, което доказва, че „средният потребител“ не би бил заблуден, като посочите ясният списък на съставките или контекста на рекламата.
- Ако КЗП не е доказала конкретна заблуда, а само твърди, че сте нарушили добросъвестността, посочете, че това е недоказано нарушение.
- Обжалвайте заповедта пред Административния съд в срока, посочен в акта (обикновено 14 дни).
- В касационната жалба пред ВАС фокусирайте се върху неправилното прилагане на материалния закон, а не върху преоценка на фактите, ако те са били правилно установени.
Въпроси и отговори
Въпрос: Мога ли да се защитя, ако твърдя, че не съм знаел, че етикетът е грешен?
Отговор: Не винаги. Ако сте търговец на дребно и не сте поставяли етикета, имате добър шанс, както показва практиката по Решение № 4358 от 9.04.2024 г. Но ако сте вие поставили етикета, неосведомеността не е защита.
Въпрос: Трябва ли КЗП да докаже, че някой реално е бил заблуден?
Отговор: Не е нужно да се доказва, че конкретен човек е бил заблуден. Достатъчно е да се установи, че практиката е в състояние да заблуди „средния потребител“. Но ако практиката не е явно заблуждаваща, КЗП трябва да докаже нарушение на добросъвестността.
Въпрос: Какви разноски мога да получа, ако спечеля делото?
Отговор: Ако спечелите, съдът може да осъди КЗП да ви плати разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси. В Решение № 4358 от 9.04.2024 г. са присъдени 900 лева за адвокат. В Решение № 6419 от 8.05.2012 г. са присъдени 75 лева държавни такси, но не и адвокатски разноски, защото не са представени доказателства за реално направени разходи.
Срокове и такси
За обжалване на заповед на КЗП пред Административния съд се дължи държавна такса. В Решение № 6419 от 8.05.2012 г. се споменава държавна такса в размер на 75,00 лева. За касационно обжалване пред ВАС също се дължи такса, чийто размер зависи от стойността на спора или е фиксиран за административни дела. Важно е да се спазват сроковете за обжалване, посочени в заповедта. Разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат само ако са надлежно претендирани и доказани с договор и фактури, както е видно от практиката по Решение № 4358 от 9.04.2024 г.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu