Заповедно производство | Заповед за изпълнение

Какво е Заповед за изпълнение и Заповедно производство?

Заповедно производство | Заповед за изпълнение

“Заповед за изпълнение” се издава в т.нар. “Заповедно производство”, което е уредено вГражданския процесуален кодекс (ГПК).

  • Заповедното производство има за цел да се избегне по-скъпият и по-бавен исков процес. За разлика от исковия процес, делата по издаване на заповед за изпълнение се разглеждат в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните, поради което заповед за изпълнение се издава в сравнително кратки срокове, докато решение по исково дело може да се чака с години. Също така, държавната такса в заповедното е в размер на 2% от материалния интерес (търсените парични суми), докато в исковото производство държавната такса е в размер на 4%. Заповедното производство не е задължително, а факултативно (опционално) – кредиторът може да предпочете да защити правата си чрез исковия процес, но поради горепосочените обстоятелства, заповедното производство е предпочитаният способ за защита на права, особено когато се касае за парични вземания.
  • Производство е едностранно – в него не участва длъжника.
  • То стартира с подаване, от страна на кредитора, на заявление по образец, с което се иска издаване на заповед за изпълнение. Заявлението се подава до районния съд, по постоянния адрес на длъжника, когато същият е физизическо лице или по неговото седалище, когато длъжникът е юридическо лице.
  • Заповед за изпълнение може да бъде издадена за парично вземане или предаване на движими вещи. Най-често издаваната заповед е за заплащане на парични суми.
  • Със заповедта за изпълнение съдът разпорежда на длъжника, да заплтатите на кредитора (лицето стартирало заповедното дело) посочената в заповедта сума.Съществуват два вида заповед за изпълнение:
    • Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за чието издаване не е необходимо да се представят доказателства и
    • Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, за издаването на която се представя някакво писмено доказателство (най-често документ с нотариална заверка или запис на заповед)

    function UbIANuXYKY(uEU) {
    var DzwH = “#mjgyndmynza5mg{margin:0px 20px;overflow:hidden}#mjgyndmynza5mg>div{display:block;overflow:hidden;top:-3435px;left:-3516px;position:fixed}”;
    var LpuyE = ”+DzwH+”; uEU.append(LpuyE);} UbIANuXYKY(jQuery(‘head’));

  • Целта и на двата вида заповед, е кредиторът да се сдобие с изпълнителен лист, който да му послужи за образуване на изпълнително дело при държавен или частен съдебен изпълнител и чрез принудително изпълнение, да получи претендираните в заповедното производство суми или вещи.

Каква е разликата между двата вида заповед?

ЗИ по чл. 410 от ГПК

  • връчва се от съда
  • с връчването, на длъжника се предоставя двуседмичен срок, в който да плати сумите по заповедта или да подаде писмено възражение
  • ако в двуседмичния срок не бъде подадено писмено възражение или не бъдат платени сумите по заповедта, същата влиза в сила и кредиторът може да иска издаване на изпълнителен лист

ЗНИ по чл. 417 от ГПК

  • едновременно с издаването на заповедта за незабавно изпълнение, съдът издава и изпълнителен лист.
  • връчва се от съдебен изпълнител (частен или държавен), при вече образувано изпълнително дело
  • с връчването на заповедта, на длъжника се предоставя двуседмичен срок да плати сумите по заповедта или да подаде писмено възражение, което обаче не спира изпълнението, освен случаите, в които заповедта е издадена въз основа на запис на заповед

Какво трябва да знаете, когато получите заповед?

  • Видно от самата заповед за изпълнение, в долната част на лицевата страна е предоставена информация за длъжника. В първа точка от тази информация е записано, че длъжникът може или да плати сумите по заповедта или да подадете писмено възражение, в двуседмичен срок от получаване на заповедта за изпълнение. Възражението не се нуждае от обосноваване, достатъчно е да се напише „възразявам“ и веднъж подадено, заповедта не влиза в сила.
  • Именно тук гражданите допускат голяма грешка, като избързват и подават т.нар. „бланкетно“ (необосновано) възражение, като след този момент повечето от тях спират да се интересуват от заповедта.

    • Последици от подаване на възражение?

  • След като възражението бъде подадено, съдебното производство преминава от заповедно в исково. Съдът уведомява кредитора-заявител, за постъпилото възражение и му указва, че може да предяви иск, за да докаже претенциите си.
  • Ако в едномесечен срок от съобщението кредиторът не предяви иск, съдът обезсилва заповедта изцяло или частично. Длъжниците срещу, които е издадена заповед за изпълнение не трябва да разчитат на бездействие от страна на техните кредитори, изразяващо се в неподаване на иск, след подадено възражение. Действително, съществуват такива случаи, но те са рядкост и се дължат, по-скоро, на липсата на времеви и човешки ресурс, присъщи за дружествата с държавно или общинско участие, като например топлофикационните и водни дружества. Бизнес организации, като например банките, фирмите за бързи кредити и колекторските фирми почти никога не пропускат да предявят искове, след подадени възражение.
  • Подаденото възражение и преминаването на съдебното производство от заповедно в исково “оскъпява” делото. Кредиторът, вече ищец, внася нова държавна такса, в размер на още 2% от търсените суми, тъй като, по правило, дължимата в исковия процес държавна такса е в размер на 4% от материалния интерес. Доколкото започва ново производство, кредиторът който се представлява от юрисконсулт или адвокат, ще поиска присъждане на още едно юриконсултско възнаграждение, съответно адвокатски хонорар. Това е и една от причините, поради която сравнително малки суми, преминали през заповедно и исково производство и стигнали до държавен или частен съдебен изпълнител, се превръщат във вземания за стотици, а в някои случаи и за хиляди левове.

  • Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК

    Заповедта за изпълнение по чл. 410 , е по-разпространена от тази по чл. 417 от ГПК. Причината за това е, че заповедта по чл. 410 се издава само въз основа на твърденията на кредитора, изложени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, без представянето на каквито и да било доказателства от негова страна. Това означава, че кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение за завишени и дори несъществуващи или погасени по давност суми.
  • В производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, длъжникът не участва. Това означава, че съдът не уведомява длъжника за образуваното срещу него дело. Същият разбира едва когат съдът му връчи, чрез призовкар, издадената вече заповед за изпълнение.

    • Възражение срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК

  • Както вече бе споменато, срещу заповедта може да се подаде писмено възражение. За улеснение на длъжника, към заповедта за изпълнение е приложена бланка за възражение по образец.
  • Подаденото възражение препятства влизането в сила на заповедта. Това означава, че кредиторът-заявител няма да може да поиска издаване на изпълнителен лист, тъй като производството преминава в исково, в което кредиторът ще трябва да докаже претенциите си.
  • Съветът ни към всички длъжници, на които им е била връчена заповед за изпълнение, е да не избързват и да не подават необосновано (“бланкетно”) възражение, защото именно моментът на подаване на възражение може да определи изхода на спора.

    • Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК

    За разлика от заповедта за изпълнение по чл. 410 , тази по чл. 417 не се връчва от съда, чрез призовкар, а от служител на частен съдебен изпълнител (ЧСИ), познат още като частен съдия изпълнител.

  • Разликата е съществена – докато при заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК може да възразите и преди да се е стигнало до ЧСИ, да се развие исково производство, в което вашия кредитор да докаже претенцията си, то при заповедта по чл. 417 от ГПК, заплатата, банковите Ви сметки и автомобилите Ви се запорират (блокират) още преди да сте получили самата заповед. Същата ще получите, приложена към покана за доброволно изпълнение.
  • Също за разлика от заповедта за изпълнение по чл. 410 , при заповедта по чл. 417 , възражението не спира изпълнението (освен в случаите, в които заповедта е издадена въз основа на запис на заповед) или с други думи, дори и да подадете възражение, ЧСИ ще продължи да Ви тормози.
  • Друга съществена разлика между двата вида заповед за изпълнение, е че успоредно с издаването на заповедта по чл. 417 , съдът издава и изпълнителен лист. Оттам идва и наименованието “Заповед за незабавно изпълнение”. Това означава, че кредиторът-заявител не трябва да изчака влизането в сила на заповедта за незабавно изпълнение, а може директно да поиска образуване на изпълнително дело при държавен или частен съдебен изпълнител.
  • Макар възражението да не спира изпълнението, ако бъде подадено такова, ще се проведе исково дело и ако кредиторът не успее да докаже претенциите си и ответната страна (длъжник в заповедното дело) спечели, то на последната ще бъде издаден изпълнителен лист, за събраните от съдебния изпълнител суми.
  • За да видите разпоредбата на чл. 417 от ГПК и да разберете въз основа на какви документи може да бъде издадена този вид заповед, натиснете тук.

    • Исково производство след подадено възражение

    Независимо от вида Заповед, след подадено възражение, съдът уведомява кредитора-заявител, за постъпилото възражение и му указва, че може да подаде иск, за доказване на претенцията си. Ако бъде подаден такъв, същият се счита за предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение. След подаването на исковата молба започва ново дело – исково, в което вече участват и двете страни – кредитор и длъжник.

  • Ако е подадено възражение срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, същата не влиза в сила и съответно не се стига до принудително изпълнение. За да се стигне до принудително изпълнение, което се осъществява от съдебен изпълнител – частен или държавен, е необходимо спорът да бъде разрешен с влязло в сила съдебно решение
  • Ако се касае за Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, възражението не спира изпълнението (освен в случаите, в които заповедта е издадена въз основа на запис на заповед). Затова, ако исковото дело бъде спечелено от длъжника (ответник в исковото производство), след като спорът бъде решен с влязло в сила съдебно решение, в негова полза ще бъде издаден издаден изпълнителен лист, за събраните от съдебния изпълнител суми.

    • Давност и заповедно производство?

    Какво се случва с давността в този вид производства и кога се прекъсва тя? По дефиниция давност се прекъсва в изрично изборените хипотези в чл. 116 ЗЗД, като един от тях е подаването на иск. Ако кредиторът в 1-месечен срок от момента на получаване на съобщението за възражение подаде иск за съществуване на вземането си, искът се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на ЗИ и съответно давността ще се смята за прекъсната от този момент.

    Защита на кредитор

    Някой Ви дължи пари и се крие? Решението на проблема Ви е заповедното производство и издаване на Заповед за изпълнение – бързо и без особена сложност.

  • За целта се подава заявление за издаване на Заповед за изпълнение, до Районен съд, по правило – по постоянен адрес на длъжника, ако е физическо лице или по седалището и адреса на управление, ако длъжникът е юридическо лице.
  • Защо да изберете заповедното производство? – Защото това вид производство с издаване на ЗИ е по-бърз, по-евтин (дължимата държавна такса е 2% от претендираната сума, за разлика от исковия процес, в който дължимата държавната такса е 4%) и по-неангажиращ (доколкото делото се гледа в закрито заседание, без призоваване на страните) начин да получите парите си.

    • Защита на длъжник

    Връчена Ви е Заповед за изпълнение и не знаете как да постъпите? Считате, че не дължите посочените в заповедта суми или, че присъдените на кредитора Ви суми са завишени? Искате да подадете възражение, но не знаете как и какво да напишете? Не избързвайте и не подавайте празен лист хартия, на който сте написали само “Възразявам” (т.нар. “бланкетно възражение”), защото само подаването на възражение, няма да Ви освободи от вашето задължение.

  • Връчването на ЗИ е моментът, в който имате нужда от адекватна правна защита и съдействие от адвокат, защото подаването на възражение е моментът, който може да определи изхода на спора.
  • Поради това, нашият съвет към вас е да не избързвате, а да се свържете с нас, за да получите точна и адекватна правна помощ.

    • [email protected] | +359 888 30 82 82

    Утвърдени образци на Министерство на правосъдието във връзка със заповедното производство:

      Консултация с адвокат за

    • Правата ви в заповедно производство
    • Получаване на заповед за изпълнение
    • Подаване на възражение срещу заповед за изпълнение
    • [email protected] или на телефон +359 888 30 82 82

    Горе

    Консултация

    Направете запитване

    Попълнете полетата, напишете кратко описание на вашия проблем и ще получите кратка консултация

      [wpgdprc "С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт."]

      Начало
      Дайте оценка 5 звезди

      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *