Съдебна делба

• Каква е целта на една  съдебна делба?
• От кого се извършва ?
• Фази на съдебната делба ?
• Способи?

1) Една съдебна делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Всеки съсобственик има право на иск за делба, което право не се погасява по давност.С други думи съсобственикът може да иска делба на общата вещ, независимо колко години са изминали от възникването на съсобствеността.

Към съдебна делба се пристъпва, когато не може да бъде постигнато съгласие между съсобствениците за уреждане на отношенията им във връзка с общата вещ чрез договор.

2) Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба / избира съда, пред който да предяви иска си. В района на този съд трябва да попада поне един от делбените имоти.

3) Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите.

Първа фаза на съдебна делба

Съдебната делба минава през специално двуфазно производство, в което съдът определя квотите на съделителите, а техническо лице-експерт определя какъв реален дял от имуществото ще получи всеки от тях. Първата фаза е по допускане на делбата с решение на съда. Ако съдът приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично между кои лица и за кои имущества (делбена маса) ще се извърши делбата, каква е частта на всеки. Предмет на разглеждането в делбеното производство могат да бъдат само имоти, делбата на които е поискана до първото по делото заседание и в самото това заседание (Решение № 319/95 на ВКС-І).

Решението на първа фаза, когато влезе в сила има СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО, с което се установява правото на делба. Въпросите, разрешени с него относно страните, имотите и частите на всеки съделител не могат да бъдат пререшавани (освен ако решението е обжалвано). Ако производството бъде прекратено по-късно това решение запазва своята сила и не може да бъде обезсилено. Решението е задължително, ако след време се поиска да се извърши съдебна делба отново и делбата започва направо от втора фаза. Решението, с което не се допуска съдебна делба отрича със СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО правото на делба на ищеца. То е пречка за нов иск за делба между същите лица и за същите имоти на същото основание.

Ако всички съделители не ползват имуществото съобразно правата си, в решението си съдът, по искане на някой от тях, постановява кои от наследниците кои имоти (респективно вещи) ще ползват до окончателното извършване на делбата и/или какви суми едните трябва да плащат на другите като обезщетение за ползването.

Втора фаза на съдебна делба

Следва втората фаза – преглеждане на сметките между съделителите и разпределение на имуществото, чиято делба е допусната. В първото заседание след допускане на делбата (само тогава), съсобствениците могат да предявят искания за сметки помежду им. Но исканията за сметки могат да се предявят и вън от съдебната делба – в отделно производство. Става въпрос например за сметки, които произхождат от правата и задълженията във връзка с откритото наследство – това, което всеки сънаследник дължи на наследодателя и това, което дължи на другите наследници във връзка със собствеността. Искането за уреждане на сметките ползва само съделителя, който го е предявил. По всички предявени претенции съдът се произнася с едно решение. То може да бъде постановено преди или едновременно с решението за обявяване на разделителния протокол за окончателен.

През втората фаза се извършва реалното и окончателно разделяне на имуществото или пък възлагането му на някои съделители и изравняването дела на другите с пари. От общите имоти се образуват дялове и всеки дял се предоставя в изключителна собственост на съделител. Ако даден имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете,тогава той се изнася на публична продан и всеки получава за своя дял пари, като страните в делбата могат да участват в наддаването или могат да изкупят имота.

• • Горните изводи са съобразени с голяма част от анотираната практика на Върховен касационен съд.