Какво е бърз кредит?

Колекторските фирми са търговски дружества, създадени с цел изкупуване на вземания.

Какво означава това?

Вземането е право, срещу което съществува парично задължение, дължимо на даден кредитор. Колекторската фирма купува това вземане с договор за цесия – договор, по силата на който едно лице, наречено цедент, прехвърля на друго лице, наречено цесионер, парично вземане, което има към свой длъжник или казано на разбираем език, извършва се замяна на стария кредитор с нов.

Колекторските фирми купуват вземания от:

• банки, по договори за кредит
• фирми за бързи кредити, по договори за заем и кредит
• мобилни оператори, по договори за мобилни услуги
• доставчици на интернет, по договори за домашен инернет

Практически, изкупуването на вземания се развива по следния начин – правните отдели на гореизброените кредитори (банки, фирми за бързи кредити, мобилни оператори) не разполагат с достатъчен човешки и времеви ресурс, за да обработят всички “лоши” кредити и просрочени вземания. За да не са съвсем на загуба, компаниите създават пакети от просрочени и несъбрани вземания, които се обявяват на търг, в който участват колекторски фирми и който предложи най-висока цена, купува пакетите с вземания, чрез договор за цесия. Някои компании поддържат търговски отношения с тесен кръг колектори и когато решат да се “отърват” от лоши кредити или просрочени вземания, уведомяват евентуалните купувачи за възможността да купят тези вземания.

След като купят вземанията, същите биват предадени на кол центровете, с които разполага всяка колекторска фирма или поне по-голямата част от тях. Целта е въпросните вземания да се съберат по възможно най-бърз и икономичен начин. Оттам започват безкрайни телефонни обаждания, в които служителите на колекторските фирми упражняват психически тормоз върху своите длъжници, разчитайки на тяхната уплаха и най-вече липса на правни познания. 

За вземанията, които не могат да бъдат събрани по “доброволен” начин, колекторските фирми образуват дела в съда, по реда на заповедното производство. След като се сдобият със заповед за изпълнение и изпълнителен лист колекторите образуват изпълнителни дела при частни съдебни изпълнители (ЧСИ). Стига се до ситуация, подобна на тази при фирмите за бързи кредити – начисляване на завишени, понякога и несъществуващи или погасени по давност суми, юрисконсултски и адвокатски възнаграждения и хонорари и такси към частните съдебни изпълнители, като по този начин сумите се удвояват и утрояват.

За да съберат своите вземания, както фирмите за бързи кредити, така и колекторските фирми използват т.нар. “Заповедно производство”, уредено в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Заповедното производство има за цел да се избегне по-скъпият и по-тромав исков процес – държавната такса в заповедното производство е в размер на 2% от материалния интерес (търсената сума), докато в исковия процес държавната такса е в размер на 4%; заповедното производство се развива в закрито съдебно заседание, т.е. без призоваване и участие на страните, докато в исковия процес едно дело може да протече и в повече от едно съдебно заседание. В тази връзка, заповедното производство е факултативно (опционално). Това означава, че кредиторът може да потърси защита на своите права и чрез исковия процес, но практически заповедното производство е предпочитано, поради гореизложените обстоятелства.

Заповедното производство започва с подаване на заявление и приключва с издаването на заповед за изпълнение. Гражданският процесуален кодекс (ГПК) урежда два вида заповед за изпълнение, а именно:

• Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
• Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК

Какво е заповед за изпълнение?

Заповед за изпълнение е съдебният акт, с който приключва заповедното производство. Същата цели кредиторът да се сдобие с изпълнителен лист, въз основа на който да се образува изпълнително дело при съдебен изпълнител.

Каква е разликата между двата вида заповед за изпълнение?

Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК

• издава се без представяне на доказателства
• връчва се от съда
• с връчването, на длъжника се предоставя двуседмичен срок, в който да плати сумите по заповедта или да подаде писмено възражение
• възражението препятства влизането в сила на заповедта и спира изпълнението
• при неплащане и неподаване на възражение, с изтичането на двуседмичния срок, заповедта влиза в сила и кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист

Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК

• издава се въз основа на някои от документите изброени в чл. 417 от ГПК
• едновременно с издаването на заповедта, съдът издава и изпълнителен лист (оттук идва наименованието “заповед за незабавно изпълнение”)
• връчва се от съдебен изпълнител – частен или държавен
• с връчването, също се предоставя двуседмичен срок за изпълнение, но подаденото в срок възражение НЕ спира изпълнението, освен ако заповедта е издадена въз основа на запис на заповед

За да научите повече за заповедното производство, натиснете тук.

Как процедират фирмите за бързи кредити и колекторските фирми?

Практиката на фирмите за бързи кредити е при сключване на договора за кредит, кредитополучателят (заемателят) да подпише и запис на заповед. Записът на заповед е едно от изброените в чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) основания, въз основа на които може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение. Целта е фирмата за бърз кредит бързо да се сдобие с изпълнителен лист, за да може да образува изпълнително дело при частен съдебен изпълнител.

Така, при неплащане на една или повече погасителни вноски по договора за кредит, кредитодателят стартира заповедно производство, в което иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, въз основа на подписания от кредитополучателя запис на заповед. Следва обрауване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител, за което длъжникът разбира едва с получаването на покана за доброволно изпълнение или, най-често, след като банковите му сметки са запорирани.

Колекторските фирми купуват различни вземания от различни кредитори. Доколкото някои от тези вземания са обезпечени със запис на заповед, поръчителство или ипотека (когато вземането е по договор за банков кредит), а други не, колекторските фирми използват и двата вида заповед за изпълнение.

• Не се поддавайте на психически тормоз, упражняван с телефонни разговори. Кажете, че отказвате да платите и пожелайте успех на колекторската фирма.
• Колекторите с висока степен на вероятност не разполагат с личните ви данни на законно основание. Законът за защита на личните данни и Регламент 679/2019 на ЕС за защита на личните данни дават широка защита в тази посока, която може да получите във връзка с неправомерната употреба на личните ви данни.
• Не се притеснявайте от намерените писма с покани за доброволно плащане, пуснати под входната врата или в пощенската кутия. Същите нямат правно значение.
• Не подписвайте издадени от колекторските фирми документи, за разсрочване на задължението. По този начин признавате дълга и давността се прекъсва – започва да тече нов давностен срок, а изтеклият към момента на разсрочването губи своето значение.
• Ако сте получили заповед за изпълнение, връчена от призовкар на съда, никога не подавайте възражение, преди да сте се консултирали с адвокат. Бланкетното (необосновано) възражение няма да доведе до отпадане на задължението и може да утежни положението Ви.
• Ако сте получили покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) или банковите сметки са запорирани, незабавно се свържете с адвокат, който специализира в заповедното и изпълнително производство. Бързата реакция е от съществено значение и може да бъде решаваща за изхода на проблема.